Отново е понеделник . Може би последният ми понеделник в това училище . Признавам ще ми липсва. Тук започнах да се отпускам и да съм спокоен , дори и без Луи .
Беше време за хапване . Първите 3 часа минаха и имахме двойно по-дълго голямо междучасие . Около 45 минути . Някаква извънредна причина , не разбрах много каква . Отидох първо до библиотеката да върна една книга , която бях взел за едно домашно.
Реших да хапна в столовата , защото имаше хубави неща . Раян , Мади и едно друго момиче от класа Стела бяха седнали на една от масите и ме видяха , че се чудя къде да седна , след като си взех храна .
Честно казано , след случките в последните дни не знам дали Раян умира да стои на една маса с мен . Но пък ако седна на друга маса сам , както ми се искаше , щеше да изглежда сякаш им се сърдя и пак щеше да е неловко . Реших да не съм такъв страхливец и да отида при тях. Имаха място и за мен .
- Хей . - поздравих ги , сякаш не бяхме в една стая до преди 10 минути .
- Хей , сядай . - Мади ме покани и се почувствах малко по-непритеснен
Да , очаквах го , Раян се правеше на ударен . Аз какво съм виновен , че баща му се е захванал с майка ми ? И аз изобщо не го одобрявам . Държи се сякаш аз съм насилил нещата . А може пък и да се сърди още повече заради Луи . Той така и не ми каза какво точно са си казали в тоалетната . Раян не ми изглежда като човек , който се заяжда попринцип , а си мисля че са се скарали сериозно . Мамка му , май наистина не трябваше да идвам тук .
- Хора , някой писал ли е по биология ? - Стела попита , а аз започнах да си ям супата .
- Кой пише по биология ? - Раян се изсмя и двете момичета се съгласиха с него.
- Аз пиша. Почти винаги . - казах им не кой знае колко хумористично .
- Ама разбира се , ето кой. - Раян погледна към чинията си и каза с подигравателен тон .
Забързах яденето си , за да приключа по-бързо и да имам оправдание за стана от масата . Ако ще ме подкопава така постоянно , да си бях седнал сам.
- Може ли да препиша ? - Стела беше достатъчно нахална да попита.
Най. Ужасния. Въпрос . На света.
Разбира се , че не . Аз съм този , който прекара цял следобед да се подготвя , а ти искаш само да намажеш . Писнало ми е да си подарявам труда.
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
