- Добре ли сме вече , сдобрихме ли се ? - попитах го , щом се отдръпна от мен .
Само кимна и обърса зачервените си очи отново .
Загледа се в очите ми и след няколко секунди заплака пак , този път през смях .
- Защо плачеш пак ? - попитах го засмивайки се заедно с него .
- Вече дори не знам .. - през широка усмивка си изтри капналите сълзи .
- Всичко е наред спокойно вече . - прегърнах го отново , докато ръцете му все още търкаха очите му .
Целия се беше разтреперил . Миличкото ми ..
- Вчера и днеска бяха най-ужасните дни . Наистина не знаех какво щях да правя и да чуя , че е било недоразумение е просто .. - стисна ме отново .
- Къде беше снощи ?
- При едни познати . Знаеш ги , един път дойде да ме вземеш от тях .
- Защо отиде без да кажеш на никого ? Избяга ли ? - атмосферата стана малко по сериозна.
- Не .. просто излязох . Какво стана тогава ? Как се озовах при теб на сутринта ?
- Наистина ли искаш да знаеш ?
И двамата седнахме на леглото .
- Искам . Всъщност не знам .
- Намерих те на улицата .
- Пиян ?
- Пиян .
- Какво правих ? - попита видимо притеснен .
- Не се оглеждаше докато пресичаш . За малко да те блъсна.
- Щял си да ме блъснеш ?
- Да , така те открих . Бях тръгнал към онова място с онези момчета ..
- Боже , кой знае как съм се изложил . Като ме доведе до вас какво стана ?
- Повръща . Миришеше ужасно , на алкохол и цигари и те преоблякох с много зор . После за момент те изпуснах от очи и целия се заля с вода . През ноща не спря да шаваш и да бълнуваш , но се успокояваше щом те прегърна .
- Толкова ме е срам - покри лицето си с ръце .
- Недей , няма от какво . - уверих го и махнах ръцете му .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...