Седмицата мина нормално . Всеки момент очакваме някакви новини покрай старото ни училище , но такива няма никакви . В пълно неведение сме какво се случва и случва ли се нещо изобщо . Видяло се е , че ще изкараме поне до средата на февуари . Но честно казано не ми пука . Даже искам да се проточи . Този клас ме уважава много повече от онзи . Не е като да нямам търпение да се върна при тях . Всички ми се подиграват там . Освен може би Алис . Тя ме харесва . Но аз не я харесвам кой знае колко.
Не трябва да си мисля така за хората , не ми е направила нищо лошо , напротив , помагала ми е .
Понякога усещам как ставам един от задниците - гадняри .
Да си задник сред задниците не е най-умното нещо .
Относно Раян и взаимотношенията ми с него - продължаваше да се държи отдръпнато , въпреки че говореше с мен . Просто усещах , че иска да избяга . Може да си въобразявам .
С Мади започваме да се сближаваме . Не , че нещо кой знае какво , просто си говорим в междучасията и обядваме заедно .
Даже си говоря и с другите съученици . И никой не ми се подиграва , можете ли да повярвате ? Аз не . Никой не се държи неуважително . Обожавам този клас . Наистина не знам как ще се върна в онзи .
Денят отново е събота . Луи се съгласи да дойде с нас на ресторанта , на който ни покани "чичко паричко" .
О , моля ви , очевидно е , че майка ми е с него заради парите . Съмнява ме да се обичат кой знае колко .
Почти беше станало време да тръгваме . Бяхме се разбрали с Луи да дойде в нас и от там да отидем заедно . Дойде навреме даже малко по-рано и се наложи да ни почака .
Естествено на майка ми й трябваха 3 часа да се наконти . То не бяха прически , гримове , рокли . Три пъти се преоблече . Джема и тя . Голямо приготовление падна .
На мен ми отне 10 минути да се облека и да си оправя косата . Бяла риза и черен панталон . По-официално не можах .
Луи беше с черна риза и черен панталон .
Добре , защо на него му стои толкова някак естествено , а аз изглеждам натруфен ? Не се чувствам себе си изобщо . Повече няма да облека тази риза. И без това , това е последното събитие с този пуяк , на което ще присъствам .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...