Little Black Dream

Глава 30

- Какво , за бога , правите ?! - стоеше до вратата вкаменена , а аз просто исках да потъна .

- Ти не разбра ли , че нямаш право да нахлуваш в стаята ми ?? Най-малкото без да почукаш ! - разкрещя и се Луи

- Вие ... двамата ....... какво ?!?! Ч-чакай , какво ?!?!?

- Не те интересува ! Откога си тук ?

- Вратата не беше напълно затворена , случайно видях .. това .

- Колко видя ?

- Достатъчно , за да повърна - каза и отиде някъде .

- Що за късмет имаме ? Ако се беше случило в нас , щях да умра - казах му , а той обикаляше нервно из стаята .

- Не исках така да разбира. Бях планирал , на вечеря да им го съобщя по официално , не исках това да е начина . - той се ядосваше и не спираше да крачи .

- Ще го кажеш на майка си по начина , който искаш . И моята не разбра както трябва .

- Щеше да е хубаво да се съберем двете семейства и така да им съобщим .

- Да , но след като вече всички знаят се губи ефекта . - казах но осъзнах че прозвуча някак тъпо. - Пък и не знам дали ще се получи и какво ще излезе от тази "връзка" - направих въздушни кавички .

- За сега вървим добре . Не е ли така? Проблем ли има ?

- Не няма проблем , но знаеш ме . С мен нищо не е сигурно .

- Напротив . За мен е сигурно , че искам да бъда с теб .

- Наистина ли ? - погледнах го в очите , а той се приближи до мен и обхвана лицето ми .

Как обичах като правеше така ...

- Хари ! Искам от днес нататък да спреш с тази несигурност и просто да си повярваш . Ти си уникален . Осъзнай го най-накрая .

- Винаги са ме карали да се чувствам като боклук . Дори и сега . Как да си повярвам ? Какво толкова намираш в мен ?

- Намирам нещо , което никой друг няма . Не знам какво е , но знам , че е изключително специално .

Луи е единствения човек в живота ми , който ме е карал да се чувствам така . Сякаш най-накрая спрях да съм невидим .

Той ме прегърна силно , а аз отпуснах глава на рамото му . Беше ми толкова хубаво ...