- Хари отвори ! - извиках му , след като не успях да отворя вратата на стаята му .
Чуках известно време , но явно не искаше да отвори . Примирих се и просто въздишах .
- Ще ми обясниш ли какво става ? - Джема ме стресна .
- Какво да става , нищо не става . - отговорих някак ядосан , нервен .
- Аз мисля , че става нещо .
- Не , нищо няма . Това си е между нас . - прозвучах леко грубо , но си е така.
Стояхме пред бялата врата на стаята на Хари .
- Хари , моля те ... - казах този път тихо , по-скоро на себе си .
- Вратата заяжда , не е заключена - каза ми Джема и натисна вратата по странен начин , за да я отвори . - Аз ще ви оставя... за сега . - тя се върна , предполагам , в кухнята .
Хари се беше завил през глава , легнал на леглото . Отново получих дежавю . Точно в това положение го хванах , когато дойдох да говоря с него , след като така внезапно ме целуна по средата на улицата . Вероятно винаги се завива през глава , когато е засрамен . Просто не знае какво друго да направи . Става ми някак тъжно да го гледам така . Стои си завит , объркан , тъжен . Къса ми сърцето .
Исках да говорим , но явно няма да се получи . Легнах до него и го прегърнах в гръб . Поставих глава на рамото му , докато той все още беше завит през глава .
- Всичко е наред , Хари , не се натъжавай . Няма да те разпитвам или обвинявам .
Опитах се да го успокоя , но не се получи . Така и не ми отговори. Чух подсмърчане .
Не пак .
Отново плачеше . За втори път днес . Душата ми се разкъсва . Искам да му помогна , но не знам как . Толкова е раним . Детството му е оставило наистина сериозни следи в психиката му . Живота му се скапва . Дори не мога да си представя как се чувства , какво мисли . Чувствам се повече от ужасно . Да гледаш някой , на когото държиш толкова в такова положение и да не можеш да помогнеш е непоносимо .
- Моля те , недей . Аз съм тук и те обичам . Без значение какво се случва . - галех го през завивката .
- Не знам какво ми стана и защо го направих . - чух едва доловим гласец .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
