Все още бях леко пиян от предната вечер и не можех да си позволя да карам . Реших да повървя , за да се разсъня . Имах още 1 час до първия час . Не бях осъзнал колко рано съм тръгнал . Седнах в кафенето до училище и изпих две кафета , но те само влошиха нещата . За последен път пия толкова много .
- Луи ! Защо си тук толкова рано ? - бях замаян и ми отне няколко секунди да видя откъде идва звука.
Ащън . Той е в моя клас и е перфектния ученик . Винаги е тук поне половин час по рано и има само отлични оценки . Също така свири на барабани в някаква банда .
- Хей Аш !
- Не изглеждаш добре . Явно партито на Барбара е било доста диво - изсмя се той, сядайки до мен.
- Така си е . Ти защо не дойде ?
- За да не изглеждам така. - той отново се засмя.
Естествено . Не е възможно перфектния ученик да ходи на партита в ноща срещу училище.
След третото кафе се запътих към първия си час. Нямах идея какъв беше , затова погледнах програмата си . История . Просто чудесно . Какво по-хубаво от това възрастен човек да ти говори за умрели хора в 8 сутринта . Въздишах и се запътих към стаята . Оставаха 10 минути до началото на часа , за това в стаята имаше хора . Седнах на заден чин , извадих учебника и тетрадката си и закачах господин Флетчър . Цялата стая се въртеше.
- Хей! - поздрави ме Найл
Беше на съседния чин , а аз не го бях забелязал .
- Хей ! - едва отговорих
- Не изглеждаш добре.
- Всички ми го казват . Толкова ли е очевидно , че съм копонясвал ? - усмихнах се леко.
-Да - Найл винаги е болезнено честен.
- Ти защо си толкова свеж ?
- Аз не пия . Затова нямам убийствен махмурлук .
Звънеца би , когато господина влезе в стаята . Всички се изправихме на крака , поздравихме се и отново седнахме на местата си . Обичайното . Г-н Флетчър започна да говори нещо , но беше прекъснат от почукване на вратата . Аз бях подпрял главата си на ръката и бях затворил очите си . Стоях на по заден чин , за това не беше голям проблем.
Класната . Водеше новия ученик . Тотално бях забравил за това и не ми пукаше особено . Просто ги погледнах за секунда и отново затворих очите си .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...