Глава 23

765 89 1
                                    

Неусетно сме заспали . Спах необичайно спокойно . Сякаш съм намерил истинския си дом . За първи път усещах такава топлина . Топлина , която не стопляше тялото , а душата ми ..

Събуди ни почукване на вратата .
О , НЕ !
Който и да е , ще е супер неловко да ни завари прегърнати в леглото . Преди да се усетим , този който чукаше нахлу в стаята .

- Луи ? - чух пронизващия глас на майка ми .

Може ли да стане по-зле ? Не мисля .

Луи побърза да се изкопчи от хватката ми и да стане от леглото .

- Здравейте , госпожо Стайлс . - каза докато пооправяше косата и дрехите си - Аз .. просто минах да видя как е Хари ии ...

- Страхотно ! Идвам да ви извикам за вечеря . Джема ми каза , че си тук .

Вечеря ? Нима е време за вечеря ? Погледнах телефона си . Спали сме около 4 часа и половина . Или поне аз . Не знам за него .

- Н-не благодаря , аз трябва да вървя очевидно е станало късно . - Луи стана от леглото и неловко се запъти към вратата .

Изглеждаше много ошашавен . До сега не съм го виждала такъв . Ясно е , че се чувства не по-малко засрамен от мен . Вече бяха в коридора и можех само да ги чувам .

- Няма ли да останеш ?

Майка ми и нейната безгранична гостоприемност .

- Ще вървя .

- Поздрави на майка ти и сестра ти .

- Благодаря ще предам . - каза той и след няколко секунди се чу блъскане от тежката метална врата .

Ама , че тъпо се получи . Сега освен себе си , засрамих и него . Но негова беше идеята да легне до мен . Това до някъде успокоява необяснимото чувство за вина , което ме тормозеше . Сега всичко , което искам е майка ми да се направи , че не е видяла нищо . Лошото обаче е , че е невъзможно да го направи . Може да не ми е близка , но я познавам достатъчно добре , за да знам , че няма да се кротне , докато не разбере какво се случва .

Докато си мислех , тя отново нахлу в стаята ми , при което аз се стреснах и застанах в седнало положение .

- Хари ?

Оо не , започва се .

- Какво искаш ?- придърпах завивката към гърдите си , докато все още бях седнал .

- Може ли да поговорим ?

- Не . Върви си . - предполагам , че е очаквала да чуе това .

Little Black DreamTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang