Little Black Dream

Глава 67

Събота.

Когато се събудих видях 100 долара на бюрото си и бележка от майка ми да ги взема и да си купя каквото искам.

Първоначално се ядосах , но после си казах какво пък и ги взех . Няма лошо да имам малко излишни пари под ръка .

С Луи се бяхме разбрали в 4 да се чакаме долу . Щеше да ни закара с колата до мола .

Аз бях долу точно в 4 , той , разбира се , закъсня .

- Извинявай , че се забавих , много ли ме чака ? - извини ми се веднага щом слезе .

- Не , само няколко минути .

Да , около 20 .

- Съжалявам . - целуна ме за секунда по устните , качихме се в колата и потеглихме .

Отидохме на друг мол , който дори нямах идея , че съществува . Изглеждаше по-добре от този , в който бях аз.

Лутахме се насам натам и се чудихме в кой магазин да влезем , когато Луи шмугна ръката си до моята и преплете пръстите ни .

Господи Боже , Исусе Христе ! Вървяхме хванати за ръце в претъпкан мол .

- Какво правиш ? - попитах го тихичко , забавяйки крачка , докато той се правеше , че не усеща , че сме хванати .

- Какво правя ? - отначало не разбра какво го питам , но после се усети . - Аа .. , държа приятеля си за ръка , какво да правя ?

Не , не , аз не мога да ходя сред хората така , беше ми ужасно неудобно .

Не че сърцето ми не се разтапяше . Просто никога не сме ходили хванати за ръка . Ами ако някой от училище е тук и ни види ? Шанса е огромен , събота следобед е . Започвам да си въобразявам , че всички погледи са върху нас и всички ни обсъждат . Лошото е , че си мисля , че не е просто въображение .

Чак се изпотих от притеснение . Не мога да съм спокоен така .

Недоумявам как той е толкова спокоен . Държи си ме най-гордо без грам притеснения . Защо и аз не съм такъв непукист ?

- Луи , не мислиш ли , че всички ни гледат ? - звучах притеснен , даже май гласът ми трепна.

- Не , не мисля . - отговори ми съвсем спокойно , оглеждайки една витрина .

Няма ли да се усети сам , че ми е неудобно ? Не искам аз да му го казвам .