Little Black Dream

Глава 16

Стоях вкаменен секунди, може би минути. Толкова много въпроси минаваха през главата ми . Въпроси, чийто отговор трябва да намеря. Трябва да поговоря с него.

Гледна точка на Хари

Бягах възможно най-бързо към вкъщи . Целия треперих и едва отключих вратата в бързината . Бързах да се прибера преди той да ме е настигнал и да направи положението по-лошо. Как ще го погледна сега в очите?

Щом влязох в апартамента , първото нещо, което видях, беше Джема . Моментално се хвърлих в прегръдките и, плачещ и треперещ.

Сефте .

- Какво има Хари ? - паникьосано ме попита .

Не можех да отговоря. Продължавах да мокря блузата и със сълзите си.Ревях с глас.

- Да отидем в стаята ти. - попита ме след няколко минути.

Кимнах и тя ме поведе към стаята.

Аз седнах на леглото, а тя до мен.

- Какво става, Хари? - тя повтори въпроса си .

Беше поставила ръка на гърба ми, а аз бях заровил лицето си в ръцете.

- Отговори ми ! - тя настоя.

Бях толкова засрамен от себе си, че нямах смелост да кажа дори на Джема. Но ако на нея не споделя, на кой друг ?

- Направих голяма глупост. - загледах се в стената. Не мога да я погледна в очите.

- Не си наранил някого, нали?

- По-лошо.

- Притесняваш ме, Хари, кажи ми най -накрая! - усещах паниката в гласа й.

- Целунах го. - промърморих съвсем тихо.

- Какво си направил ? - тънкия и гласец ме прониза.

- Целунах го. - казах ясно, поглеждайки я в очите. - Той беше толкова близо, не знам защо го направих. Може би исках да разбера дали чувствам нещо. Боже, толкова се изложих. - подпрях лакти на коленете си и зарових отново лицето си в ръце. - Не мога да избия физиономията му, когато се отдръпна от мен, от главата ми.

- Аз съм виновна. - каза тя след няколко секунди тишина.

- Ти какво общо имаш ?

- Ако не ти бях казала, че се влюбваш , това нямаше да се случи.

Права беше. Но не можех да си позволя да се самообвинява заради мен. Тя само иска да ме предпази.