Little Black Dream

Глава 43

Събудих се към 7:30 от звънящия ми телефон .

- Ало ? - попитах със съвсем сънен глас

- Хари , добро утро . Да не те събуждам ? - бях толкова сънен , че не можех да разбера с кого говоря .

Надигнах се и погледнах към екрана . Беше Луи .

- А , Луи , добро утро. Не , точно се бях събудил . - излъгах го малко .

- Искаш ли да отидем до училище ? Да видим как върви и дали има нужда от помощ .

Ъгх .. тъпото училище. Изобщо не ми пука за него , но щом той ме помоли , разбира се , че няма да му откажа .

- Да , разбира се . Към колко да съм долу ?

- Колко време ще ти трябва ?

- Половин час ?

- Идеално . Ще се видим .

- Чао .. - казах и се тръшнах пак на леглото.

Последното нещо , което ми се прави е да ходя до училище . Не стига , че спря да ми се налага ..

Както и да е , станах възможно най-лениво , измих се , облякох нещо колкото да не умра от студ и оставих бележка , че излизам .

- Добро утро ! - посрещна ме Луи със здрава прегръдка .

- Добро утро ..! Доста си весел за толкова рано сутринта .

- Щом те видя , няма как да не съм весел .

Колко обожавах да ми говори така .... въпреки , че понякога се престарава .

Говорехме си за разни работи докато най-накрая стигнахме училището . Беше абсурд да се влезе в сградата или дори в двора . Навсякъде имаше опънати ленти , ограничаващи достъпа на външни лица.

Наистина не разбирам защо беше необходимо да идваме .

- Виждаш ли , нищо не можем да направим . Има си майстори, те ще си свършат работата - уверих го .

- Ще попитам някои от майсторите дали ще можем да сме полезни .

Не знам защо го прави .

- Не може ли просто да оставиш работата на тях ? За какво им плащат ?

Преди да се усетя обаче , Луи говореше с един от майсторите , който точно беше излязъл изпод ограничителната лента .

- Извинете , ние сме ученици на гимназията . Бихме искали да помогнем с нещо . - чувах разговора им .