Гледна точка на Хари
Исках да разбера защо прави всичко това. Защо ме преследва и защо кани мен , след като има тонове други приятели. Преглътнах притесненията си и го попитах директно.
- Защо правиш всичко това ?
Отне му няколко секунди да асимилира въпроса.
- Какво имаш в предвид ?
- Защо ме преследваш и искаш да се сприятеляваш с мен ?
Не беше подготвен.
- Казах ти вече ...
- Не ти вярвам. Кажи ми истината.
- Това е истината. Защо не ми вярваш ?
- Защото звучи нелепо.
- Истина е. Кълна се.
- И какво сънуваш с мен ?
- Ам .. нищо. Просто се появяваш. Виждам само образа ти.
- И откъде си толкова сигурен, че съм аз?
Това беше като някакъв филм. Той беше седнал до мен на леглото
- Изглеждаш по същия начин. Когато те видях за първи път имах адски махмурлук и бях спал само няколко часа. Мислех, че халюцинирам.
Звучеше убедително.
-За това ли ме зяпаше като хипнотизиран.
- Да. - и двамата се засмяхме.
За първи път се усмихвах на някой друг, освен на сестра ми . И ето го пак, гледайки ме като блъснат от тир.
- Пак го правиш - казах му без да махам ухиленото си изражение.
- Усмивката ти може да лекува рак.
- Преувеличаваш .
- Ни най-малко. Сега разбирам защо момичетата са луди по теб.
- Стига глупости - изчервих се и погледнах надолу.
Чувството някой да ми прави комплимент е непознато .
Гледна точка на Луи.
Опитва се да разбере защо го преследвам и не го виня. Не вярваше на истината. Честно казано и аз не бих повярвал. Доста се шокирах когато ме попита какво всъщност сънувам . Беше твърде рано да му кажа , затова го излъгах . Казах му истината за първия ден в който го видях.
- За това ли ме зяпаше като хипнотизиран?
- Да. - засмях се. Много исках и той да го направи, но знаех , че няма.
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
