Първия ден от както се завърнах в училище беше натоварващ колкото цяла седмица . Във всички часове бях на тръни , защото не знаех нищичко . По биология дори се изпатих и без малко да получа двойка . Добре , че госпожата е разбрана и ми направи компромис , защото съм отсъствал . Но всичко което ми се иска точно сега , след като свърши и последния ми час , е да се прибера вкъщи , да си легна на леглото и да забравя , че този ден изобщо се е случил . Най-лошото е , че вероятно утре ме очаква същото .
Та това и направих . Прибрах се метнах чантата си и се проснах на леглото направо с обувките . Замислих се колко се промених . Станал съм някак по-уверен и склонен да общувам нормално . В старото училище рядко съм водил разговор , който е завършвал без сбиване . Луи промени живота ми изцяло , промени възгледите ми , начина ми на мислене . Това , което би ме наранило най-много е да ме подведе . Дори не искам и да си помислям как бих се почувствал .
След като се преоблякох , седнах да наваксам с ученето . Учих цели 3 часа и мисля , че успях да покрия повечето материал . Луи , обаче , не ми излизаше от мозъка .
Реших да му звънна . Да видя как е . Все пак заради мен е болен .
- Хей , Лу . Как си ? - попитах веднага след като ми вдигна
Лу? Това откъде го измислих ?
- Здрасти , Хари , добре съм . Ти как си ?
Наистина звучи много добре . Сякаш не е боледувал .
Моментално изтрих онази снимка от съзнанието си и продължих разговора .- И аз съм добре . Мислех си за теб и реших да ти звънна .
- Ела у нас . Не сме се виждали от много време .
Така е след като си намираше оправдания като го канех .
- Сигурен ли си , че си оздравял ?
- Напълно . Аз не боледувам дълго .
- Добре , ще дойда след десетина минути .
- Чакам те . Чао за сега .
- Чао . - затворих телефона и станах да се пооправя .
Погледнах се в огледалото . Изглеждах ужасно . Косата ми не беше на място , лицето ми изглеждаше доста уморено , а дрехите ми някак висяха на тялото ми . Няма как да отида така при него . Трябва да се въведа във вид .
Изкъпах се набързо , като преди това писах на Луи , че ще се забавя малко повече . Изсуших косата си и облякох топли дрехи . Времето навън сериозно захладняваше , но въпреки това през ноември е било и по-студено . Сега определено изглеждах по на място . Отново си позволих да сложа коректор тук там . Какво пък ? Лицето ми не е чак толкова чисто , колкото беше когато бях на 10 .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...