Глава 26

759 88 1
                                    

Първия ден от както се завърнах в училище беше натоварващ колкото цяла седмица . Във всички часове бях на тръни , защото не знаех нищичко . По биология дори се изпатих и без малко да получа двойка . Добре , че госпожата е разбрана и ми направи компромис , защото съм отсъствал . Но всичко което ми се иска точно сега , след като свърши и последния ми час , е да се прибера вкъщи , да си легна на леглото и да забравя , че този ден изобщо се е случил . Най-лошото е , че вероятно утре ме очаква същото .

Та това и направих . Прибрах се метнах чантата си и се проснах на леглото направо с обувките . Замислих се колко се промених . Станал съм някак по-уверен и склонен да общувам нормално . В старото училище рядко съм водил разговор , който е завършвал без сбиване . Луи промени живота ми изцяло , промени възгледите ми , начина ми на мислене . Това , което би ме наранило най-много е да ме подведе . Дори не искам и да си помислям как бих се почувствал .

След като се преоблякох , седнах да наваксам с ученето . Учих цели 3 часа и мисля , че успях да покрия повечето материал . Луи , обаче , не ми излизаше от мозъка .

Реших да му звънна . Да видя как е . Все пак заради мен е болен .

- Хей , Лу . Как си ? - попитах веднага след като ми вдигна

Лу? Това откъде го измислих ?

- Здрасти , Хари , добре съм . Ти как си ?

Наистина звучи много добре . Сякаш не е боледувал .
Моментално изтрих онази снимка от съзнанието си и продължих разговора .

- И аз съм добре . Мислех си за теб и реших да ти звънна .

- Ела у нас . Не сме се виждали от много време .

Така е след като си намираше оправдания като го канех .

- Сигурен ли си , че си оздравял ?

- Напълно . Аз не боледувам дълго .

- Добре , ще дойда след десетина минути .

- Чакам те . Чао за сега .

- Чао . - затворих телефона и станах да се пооправя .

Погледнах се в огледалото . Изглеждах ужасно . Косата ми не беше на място , лицето ми изглеждаше доста уморено , а дрехите ми някак висяха на тялото ми . Няма как да отида така при него . Трябва да се въведа във вид .

Изкъпах се набързо , като преди това писах на Луи , че ще се забавя малко повече . Изсуших косата си и облякох топли дрехи . Времето навън сериозно захладняваше , но въпреки това през ноември е било и по-студено . Сега определено изглеждах по на място . Отново си позволих да сложа коректор тук там . Какво пък ? Лицето ми не е чак толкова чисто , колкото беше когато бях на 10 .

Little Black DreamWhere stories live. Discover now