Little Black Dream

Глава 17

- Здравей! - Хари едва ме поздрави.

- Какво има Хари?

- Искам да поговорим.

- Не очаквах да е толкова бързо, но добре , влизай.

Наистина не очаквах да стане толкова бързо.

Отидохме в стаята ми. Той седна на леглото, а аз на стола пред бюрото. Неловка тишина изпълваше стаята няколко секунди.

- Дойдох да ти кажа всичко. Осъзнах, че с чакане нещата ще се влошават. - Хари пръв я наруши.

- Слушам те.

Пое си дълбоко въздух и започна.

- Всъщност няма кой знае какво за разказване. Просто не съм бил толкова близък с някой друг преди и развих чувства, така да се каже .

- От кога е така?

- От както учихме заедно. Просто ми е приятно с теб и сърцето ми се разтуптява всеки път щом си близо до мен .Не се бях чувствал така преди и предполагах, че това е приятелското чувство, но не беше.

Нямам представа какво да кажа.

- Човек не избира в кого да се влюби. - той погледна надолу .

Къса ми се сърцето. Наранявах го. Но по-добре така , отколкото да му давам празни надежди.

- Хари, ти знаеш, че си имам приятелка и съм ....

- Знам .

- Чувствам се ужасно . Не искам да те наранявам с това .

- Не, всичко е наред . Просто исках да съм честен .

- Надявам се това не попречи на отношенията ни. Ще си останем приятели, нали?

- Дa. Надявам се .

- Виж, искаш ли аз да се правя, че не знам и всичко да бъде както през изминалата седмица ?

- Предполагам това е единствения вариант ...

Чу се позвъняване на вратата.

- Чакаш ли някого? - попита ме Хари .

Мамка му, мамка му, мамка му. Елинор е тук, бях забравил , че ще идва. Боже, сега ще стане мазало.

- Ам ... да.

Чу се как мама и отвори. Всеки момент ще е в стаята.

- Тя е, нали ? - гласа на Хари ме прониза с вина .

- Да. - въздишах. - Не знаех, че ще идваш и я поканих.