- Раян ! - извиках му .
Бяхме в двора на училището , напът да влезем в сградата и той вървеше няколко метра напред .
Обърна се , видя ме и ме изчака .
Дано днес да е в настроение .
- Добро утро . - поздравих го след като го настигнах .
- Добро утро . - отговори ми отново със шибания си неутрален глас .
- Как си днес ?
- Супер съм , ти как си ?
- И аз така . Как е в новата къща ?
- Не е нова . Имаме я от много време .
Дъ шейд ис риъл .
- Да , но живееш от скоро там , затова го казах така .
Нужно ли е изобщо да се обяснявам , беше очевидно какво имах предвид .
- Правим ремонт . Баща ми иска да я направи "по-семейна".
- Приятелката му ще се мести при вас ли ?
- Не . Поне не ми е казвал такова нещо още . Вчера я видях за първи път , как се очаква да живея с нея ? - тонът му ми прозвуча някак грубиански .
- Не знам , просто питам . Не се пали .
- Не се паля . Аз така си говоря .
- Не ми говореше така преди . Кажи ми ако не искаш да се занимаваш с мен , мога да те оставя на мира .
Толкова рано сутрин не е момента за подобни разговори , но трябва да се разберем веднъж за винаги .
Не ми каза нищо , затова трябваше да налучквам .
- Защото ти отказах за събирането ли ми се сърдиш ?
- Не , .. не ти се сърдя за нищо , наистина . - този път прозвуча искрен .
- Не съм малоумен , забелязвам как страниш от мен .
Спря да върви , за да ми обясни .
- У нас е пълна лудница с ремонта , почти не спя , баща ми ми лази по нервите , приятелката му ми лази по нервите , майка ми ми лази по нервите , защото не спира да ми звъни и да ме разпитва ... Моля те , поне ти не ме дразни . Извинявай ако се държа грубо , но нямаш нищо общо .
- Оу ... извинявай , наистина . Голям егоист съм .
- Няма проблем .
YOU ARE READING
Little Black Dream
FanfictionЛуи Томлинсън е 17 годишно момче от Лондон. Уверен е в себе си, има си красиво гадже и куп приятели. Преди 5 години претърпява самолетна катастрофа. Оцелява по чудо, но изпада в три месечна кома. От тогава насам сънува един и същ сън.Сън, от ко...
