Little Black Dream

Глава 13

Гледна точка на Луи

Неделя сутрин. Не станах много рано. Беше някъде 10:30 . Закусих в стаята си и реших да си проверя домашните за понеделник. За съжаление имах доста работа. Седнах на бюрото си и запoчнах. Бях се концентрирал върху домашното по математика, когато телефона ми звънна. Беше Ел.

- Хей  - казах радостно в слушалката

- Хей Луи. Как си ? Не се обади вчера.

- Извинявай,  бях с Хари. Ти как си.

- Добре. Ще ходим на сватба след месец и половина на леля Дорис. От сега започваме с приготовленията. Днес ще ходим на пазар.

- Това е хубаво.

- Всъщност и ти ии семейството ти също сте поканени. Като се видим ще ви дам поканите.

- Благодаря,  но мама едва ли ще дойде. Тя не си пада по сватбите. Лоши спомени ..

-Разбирам. Но вие ще ми бъдете ли кавалер , мистър Томлинсън ?

- Разбира се,  мисис Калдър. Как да откажа на най-красивата дама в света.

- Глупчо  - засмяхме се.  - Ти зает ли си ? Искаш ли да се видим  ?

- Разбира се,  че искам,  но съм затрупан с домашни. Вчера не написах нищо и трябва да се справя със всичко днес .

- Ок,  тогава ще се видим утре. Трябва да затварям. Чао

- Чао.

Затворих телефона, оставих го на бюрото до учебника си  и продължих с математиката. Това нещо е истински ад,  нуждая се от уроци. Сетих се за Хари . Какво ли прави сега  ? Ако му се обадя ще се отплесна от домашните,  а не исках двойки.  Но не се сдържах и му звъннах.

- Да? - гласа му беше сънен и дрезгав.

- Здрасти Хари.

- Здравей.

- Обаждам се да те чуя.  Какво правиш?

- Нищо особено,  все още лежа в леглото .

- Събудих ли те ? Извинявай.

- Няма проблем. Ти какво правиш ?

- Уж уча,  но ми омръзна.

- Оо боже,  аз съвсем съм изключил за домашните. Трябва да седна да ги напиша.

- Искаш ли да дойдеш и да учим заедно?

- Заедно ?  Досега не съм учил с някой друг .

- Е,  днес е щастливия ти ден. Идваш ли ?

- Не знам ...

- Хайде де. Ще е забавно.