School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

1

Днес беше денят, в който идваше новия. Изправих се и отидох до огледалото, което беше точно до леглото ми, приведох се в приличен вид като оправих гнездото ми - наречено коса и излязох от малката, уютна стая.

Да, беше малка, но имах всичко в нея - диванче в ъгала и малка масичка срещу него, легло точно в другия ъгъл и един прозорец между дивана и леглото ми, а под прозореца беше бюрото ми на което учех.Срещу леглото ми имаше врата, а тя водеше към банята ми,
в нея имаше малка вана и чешма с огледало над нея.

Стъпвах тихо по стълбите на общежитието, беше много рано мисля че около 6 часа сутринта. Запътих се към голямата зала където закусвахме всички, застанах пред вратата и я побутнах съвсем леко.
Пред мен се появи така познатата ми гледка с огромните и дълги маси със столове околу тях(на маса се събираха поне по 20 ученика).

Седнах на нашата маса и се загледах през огромните прозорци, които бяха четери на брой от тях се виждаше изгряващото слънце, не знам колко време съм гледала, но някой ме хвана за рамото
обърнах се рязко и видях.

-Мел какво правиш тук ? -попита ме Кристофър.
-Не можех да заспа Крис. Затова дойдох тук.
-И защо така Мел ? - попита ме той.
-Ам как да ти го кажа, оф заради идването на новия вълнувам се. - отговорих и се усмихнах тъпо.
-А ясно, но ако продължиш така ще го изпуснеш. - каза той показвайки часовника си.
Прав е, беше обяд как съм стояла тук толкова дълго време ? - изкрещях си вътрешно задавайки си въпроса.
-Е идваш ли, Мел ? - попита ме той.
-Да, разбира се. - казах аз.

Вече бяхме на площада пред училището, което е и наше общежитие, видяхме една кола спираше и багажника се отвори от една мистериозна фигура,която си взимаше 2-та куфара. Директорът се доближи до него и пое куфарите.

-Хей, Мел къде гледаш? - каза ми някой.
Огледах се и видях Рин.
-Рин, здравей. - усмихнах му се.
-Мел, къде пак блееш ? - попита ме Рин.
-А не никъде. - отвърнах аз
-"А не никъде", Така ли ех това звучи точно като теб, Мел - каза Рин - Е идваш ли или още ще гледаш влюбено към новия?
Обърнах се към него и го ударих по рамото.
-Не го гледам така. - отвърнах му и се нацупих като малко момиче.
Беше прав, гледах го влюбено, но не исках да призная нито пред себе си, нито пред него.
Качихме се в залата за почивка, и видяхме че Крис,Али и Мегън са взели контроилерите и седят с главите надолу на големия диван, пред любимата ни 42 инчова плазма.
Вярно, бяхме в училище за необикновенни, но все пак трябваше да се забавляваме някак. С Рин се спогледахме.

-Отвори си шепите. - прошепна той.
Отворих си шепите и ги подадох напред.
Той щракна леко с пръст и в тях се появи топка вода, направи същото и при себе си. Двамата се приближихме до тях стъпвайки тихо.
-Чакай. - каза ми Рин чрез телепатичната си способност - давай, отново ми проговори - но този път прозвоча като вик.

Двамата с Рин хвърлихме водните топки върху тях, те пидскочиха и се обърнаха към нас нацупени,ядосани и най вече мокри.