School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

64

Гледната точка на Натаниел

Мечът току що влезе в кожата на Лилит и докосна мрамораната плоча. Бях готов да изрека заклинанието, но тогава изведнъж сестра ми се телепортира зад мен и ме изпрати в друго измерение.

-Какво по дяволите си мислиш че правиш Мелиса? Да не си си изгубила ума? - за дадох пряко двата си въпроса без да очаквам реален отговор.

-Веднъж си затвори устата Натаниел толкова сляпо се беше влюбил в тази кукла на Луцифер, че дори не разбра нищо за нея съвземи се малко и се стегни. - каза крещейки Мелиса.

-Какво имаш предвид? - попитах я объркано.

-Как какво глупавата кукла на Луцифер ти бе превзела ума и сърцето както явно е планувал лукавия... - каза Мелиса и поклати глава от разочарование.

-Дано поне успееш да си го спомниш всичко това след като излезем от измеренито, а и да относно това... - започна Мелиса, но след това припадна бързо я взех в ръце и се телепортирах с нея извън измерението.

-Дарк какво си направил? - попитах демона пред мен, а той бавно повдигна рамене усмихвайки се доволно.

-Нищо дете, нищо освен отново да ти оправям кашите. - каза спокойно демона, а след това ми подхвърли някакво шишенце пуснах Мелиса на земята и бързо го хванах. За гледах се внимателно и какво да видя това беше душа, но чия душа. Изведнъж спомените от измерението в което бях със сестра ми се завърнаха явно и тя се свестява. Погледнах към нея и видях как бавно се опитва да се изправи. Опитах се да и помогна, но тя отсече с ръка.

-Остави ме мен Дарк ще се погрижи за мен, а ти бъди веднъж норт през живота си и спаси тази душа... - каза сестра ми и се опита да се усмихне, но след това изплю малко кръв и се хвана за корема. Дарк се телепортира зад нея и я обгради в мрак и той започна бавно да я лекува.

Паднах на колене протегнах двете си ръце и в едната ми се появи кама. Стиснах я и веднага след това преразях вените на лявата си ръка бавно, а кръвта започна да тече бързо, но равномерно. Капките кръв докосваха земята, а след това се превръщаха във вода която бавно се издигаше във въздуха, но изведнъж спря на няколко сантиметра от земята и започна да се събира сформирайки плитка купичка.

-Prohibere - казах тихо, а разрязаната ми ръка се възстанови и кръвта спря да тече точно тогава купичката от вода се превърна в аматист и започна да блести леко.

-Аз дете от кръвта на семейство Норт с името Натаниел те призовавам дух на баланса появи се videtur! - казах и слепих ръцете си една за друга, а след секунда земята се разтърси и всичко потъмня помислих, че съм направил нещо грешно, но веднага след като всичко стана тъмно половината небе и половината земя се освети в Бяла светлина всичко се раздели на две.

-Dicere puer. - чух все могъщият глас, на съществото, но не бях готов да поклоня глава пред него не и този път.

Стиснах юмрук забих поглед в ръката си и се отпуснах, а силата в мен бавно започна да се пробужда станах рязко от земята, а дрехите ми веднага се промениха дълга и свободна роба се появи върху мен лявата и стена беше изцяло черна, а дясната изцяло бяла, а в средата черното и бялото се събираха чрез кръг който от дясната си страна бе черен, а от лявата бял.

-Виждам, че не ти трябвам Норт. - чух гласа на баланса.

-Защо тогава ме повика тук?

-Възнамерявам да извърша In regeneratione. - казах и показах душата в ръката си.

-Все пак си Норт прави каквото желаеш, но е похвално, че ме призова за да ми го кажеш.

-Знаеш, че всеки Норт е възпитан така. Може да сме най-силните, но със силата идва и отговорността. - казах и се усмихнах.

-Всеки, да всеки Норт бе така възпитан за жалост сте вече само ти и сестра ти. Както и да е ако ти трябва нещо Натаниел винаги можеш да извикаш името ми одобрявам решението ти щом си то взел значи е правилно. - щом каза това гласът както тежкото присъствие изчезна заедно с вида на земята и небето всичко стана както някога е било, но тогава се чу нещо последно.

-Норт постарай се повече в потдържането на баланса дете изравних всичко, но вече от теб зависи. - каза гласът и изчезна вече окончателно. Какво ли искаше да каже. Не нямам време да мисля отворих бутилката и излях душата в купичката от аматист, а тя бавно започна да се върти образувайки водовъртеж...

Думите които съм използвал са на латински гледах ги от интернет защото за жалост не можах да си намеря книгата.