School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

18

Свалих дрехите си и веднага паднах в леглото ми, което бях захвърлил така смачкано и неоправено. Просто легнах и се завих и то доста оскъдно веднага след това заспах.

Гледната точка на Рин:

Натаниел не каза точен час, затова чаках да стане седем, защото тогава вече се стъмняваше. Бях готов и чаках другите в общата стая. Чаках половин час и се ядосах. Реших сам да ги събера. Първо се запътих към стаята на Натаниел, защото само нея не съм виждал. Стигнах до вратата и леко я побутнах, но тя бе заключена с магия.
-Яо! - прошепнах тихо.
-Кажи Рин. - чух глас в главата си.
-Искам да ме телепортираш в стаята на Нат чрез слънчевите лъчи. - казах на Яо.
-Имаш късмет, че още има такива. - каза тя и вече бях в стаята точно до спящото момче.
-Благодаря. - казах съвсем тихо не усещах присъстивето на Яо, но знаех че ме е чула.
Постоях малко и реших да действам.
Събрах шепите си, а в тях се появи топка слънчева светлина поставих я над главата на Натаниел. Точно когато реших да я пусна и да го събудя с ярка светлина се случи нещо шокиращо.
От тялото му започнаха да се появява черно лилав дим, а след това бях прутиснат в стената от този дим.

-Почти ти се получи номерчето. - чух глас идващ от дима. Беше ми адски познат.
-Да почти, но кой или какво подяволите си ти ? - попитах аз.
-Дарккк, престани да плашиш Рин по дяволите. - чух дрезгавия и раздразнен глас на Натаниел.
Дима се върна обратно в тялото му и ме освободи от хватката в което ме бе поставил.
-Рин номерче ли се опита да ми скроиш ? - попита ме той.
-Д-да. - отговорих леко заеквайки.
-Хмм интересно, моля извини Дарк помислил е че искаш да ме нараниш.
-Няма проблем, но как Дарк те пази така ? - попитах го.
-Просто е, Рин.
-И то много при това. - започна Натаниел, но Дарк довърши вместо него.
-Прости много тренировки. - казаха и двамата в един глас.
-Натаниел искам да ми бъдеш учител.-какво ли си мисля той няма да се съгласи.
-Защо не ще е забавно, а и Дарк да се види с Яо. - съгласи се той.
-Но нека първо изпълним сегашната ни мисия защото изобщо не ми се карат часове в училище и съм сигурен, че и ти си на същото мнение. - каза Той.
-Оу, да! - съгласих се.
Натаниел влезе в банята си и след няма и пет минути излезе освежен облякан и готов за мисия.
-Момчета тук ли сте ? - чух гласа на Мелиса.
-Да, ела. - каза Нат и махна към вратата която се отвори след това му движение.
Мелиса влезе в стаята и веднага се запити към Натаниел, а след това се метна на врата му.
-Вие да не сте ? - започнах аз, но бях прекъснат от Мел.
-Заедно, мм да заедно сме. - каза тя и се сгуши в него.
-Честито и Нат ако я нараниш ще те изкормя. - казах му през смях.
-Обещавам, че няма. - отвърна ми той също през смях.

Гледната точка на Натаниел:

-Обещавам, че няма. - казах на Рин докато се смеех.

-Е нека да вървим. - казах на Рин и Мелиса.
-Добре. - отвърнаха ми те.
-Доста сте весели като за мисия.
-Нормално отдавна не сме ходили на такава. - каза Рин.
-Да, той е прав. - добави Мел.
-Е нека тръгваме тогава. - казах им.
Излазохме пред училище Уест.
-Дарк. - повиках дракона си.
-Яо. - Рин последва примера ми.
-Муриел, ела. - каза Мелиса.
Не забелязах, че пред портите се провежда някаква цермония, но не обърнах голямо внимание, а просто се метнах на гърба на Дарк. Мел и Рин направиха същото. Чак тогава забелязах че всички гледаха към нас.
Дарк, Яо и Муриел се изкачиха нагоре във въздушното пространство, а под нас се чуваха какви ли не коментари, но повечето бяха от вида на:

-Уал това не са ли легендарни дракони?
-Как те са се сдоболи с такива?
-Новият ли ги е уредил?
-Дали ще приемат да де бият срещу нас?

-Не им обръщайте внимание. - каза гръмогласно Дарк.
-Прав е. - добави Муриел.
-Мхм. - каза Яо и кимна.
-Добре тогава към айфеловата кула. - казах на трите дракона. Усетих как телата на драконите се напрегнаха щом изрекох тези си думи, но не последва особена реакция, а просто полетяха към зададената от мен дестинация.
През пътя не обелихме и дума, но това бе нормално Рин и Мелиса се любуваха на драконите си, а аз се дразнех с Дарк.

-Натаниел, дразниш ме накрая ще те пусна. - каза Дарк.
-Няняня, бебее. - казах на Дарк, но в следващия момент падах надолу.
Не изчаках и миг и извадих крилете си и се издигнах до Дарк.
-Няняня здравей, бебе. - казах му.
-Офф мразя, че имаш крила. - каза Дарк.
-Хайде качвай се стига си хвърчал като муха. - каза ми той.
-Хм, добре, мамо. - отвърнах му и седнах на гърба му.
Не обърнах внимание как Рин и Мел ме гледат.
-Какво ? - попитах ги и ги погледнах.
-Държиш се с него сякаш ти е приятел. - каза Рин.
-Той е мое семейство не само приятел, но спокойно и вашите отношения с драконите ви ще станат такива това е един от бонусите да притежате легендарни. - казах им, а след това се озовах рязмко на земята.

-Хайде дърдорко пристигнахме. - каза Дарк и се преобрази в лилаво черен меч. Това е бонуса на Дарк неговият елемент може да бъде всичко. Затова може да се превръща във всичко.

Авторска бележка
Съжалявам че я пускам толкова късно наистина многоооо съжалвам но времето ми отлета от погледа 880 думи глава.