School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

19

Мисията (Ад)

Взех меча си в ръка и се справих.
-Хайде кого чакате превърнете драконите си.
-Но как? - попита Мел.
-Просто е Мелиса, фокосирай се върху твоя дракон след това се фокосирай върху формата в която искаш да е, а Муриел се превръща в пръстен, сега го направи. - казах ѝ аз.
Мелиса стисна очи и вдигна ръката си към Муриел, драконът започна да се превръща във вода докато накрая не стана водна топка.
-Мелиса почти успя, превърна го в елемента му, но аз ти казах в предмет при вас с Мегън ще ви е малко по-трдуно, просто се фокосирай отново, но този път върху топката вода.
-Добре. - каза кротко тя.
И след миг видях как водата се превърна в пръстен.
-Браво, Мелиса. - казах й.
-Мерси. - добави тя и сложи пръстена си на ръката.
-Рин ти си. - казах му и се усмихнах.
Той слезе от Яо и ме погледна.
-Какъв е елементът ѝ? - попита ме той.
-Елемента ѝ е светлина, а предмета, е тя няма такъв, драконите без даден предмет са Дарк,Яо и Суй. - казах му аз.
-Хм, тогава мога да я превърна във всичко? - попита ме той.
-Да точно така. - казах му аз.
-Добре тогава. - добави той. След което той се фокосира върху Яо, а тя засвети и започна да се оформя след околу една минутка Яо беше в ръката му под формата на огромна бяла коса острието и бе извито и адски остро.
-Интересно. - казах аз.
-Е нека да вървим.
Бяхме в нещо като гора, а тя се намираше в едно паркче което е много близо до айфеловата кула.
-Сега вратите към Ада са точно под кулата аз ще отида, защото се отварят след малко, искам от вас да пазите отпред, но внимавайте сигурен съм, че ще е пълно с демони след като вляза.
-Добре. - каза Рин.
-Само се пази. - добави Мел.
-Разбира се. - казах ѝ аз и се доближих към нея след което просто слях устните ни в целувка. Отдръпнах се от нея и отидох към портала, който трябваше да се появи след миг.
-До след малко. - помахах на приятелите ми и започнах да слизам по току-що появилите се стълби.

Още когато стъпих на първата стълба пред мен се появи така познатата ми гледка тъмни и кървави стъпала и леката топлина която се усливаше с всяко следващо стъпало. Висящите "корени" от тавана които горяха.
Слязох през всички стъпала и вече бях на прага на Ада делешеме само огромната врата, която беше затворена. Стиснах здраво меча си и преглътнах тежко.

-А кой е тук? - чух познат глас идващ зад гърба ми.
-Натаниел, здравей отново, боклук, такъв. - каза ми съществото зад мен.
-Кийн нещастнико, как си ? - разпознах го още като чух гласа му. Кийн ми бе приятел, но когато разбрах що за използвач е веднага го изоставих.
-Ти ли ,говедо, такова пазиш портите ? - попитах го.
-Да аз Натаниел, аз ги пазя, а ти ли искаш да преминеш? - попита ме той и мазна усмивка се появи на лицето му.
-Това не те засяга Кийн, но сега ще трябва да те убия, за да мина.
-Хахха нека видим как ще стане това. - каза ми той през смях.
Стиснах меча си и се телепортирах зад него бутнах го и той падна на земята.
-Започваме ли? - каза той и се изправи.
Телепотирах се над него и го ударих в лицето. Той падна на земята и понечи да се изправи, но тогава забих меча си в сърцето му, а Дарк го абсорбира малко по-малко.
-Умри! - казах му аз.
След като убих Кийн портите веднага се отвориха пред мен. Влязох през портите, а те се затвориха зад мен.
Пред очите ми се появи гледката на огромния Ад, течеше лава и имаше огромни езера и навсякъде имаше демони. Вървях си тихо и спокойно. Всички демони ме гледаха и дори не смееха да трепнат. Не вървях дълго, когато видях един купол във въздуха. Телепортирах се веднага към него и се озовах пред двойни врати.
-Здравейте господин Натаниел, очаквах ви. - каза непознат глас.
-Кой сте вие, и може ли да се покажете ? - попитах го аз. А портите се отвориха и излезе малък демон.
-Аз съм стар приятел на Майк също така съм и пазител на камъка.
-Добре, какво трябва да направя, за да го получа ? - попитах демона.
-Няма нужда дължах на Майк услуга и сега му я връщам. - каза той и ми подаде камъка.
-Хайде взимай го и изчезвай преди някой да е казал на съвета.
-Добре. - казах и се телепортирах при приятелите си.

-Е как мина. - попита ме Рин.
-Доста лесно бих казал. - добавих аз.
-А при вас ? - попитах ги.
-Скучно нямаше кой знае колко демони, но пак беше по-добре. - каза Мел.
Дарк,Яо и Муриел се превърнаха отново в драконската си форма и зачакаха да се качим. Аз, Рин и Мел им се метнахме на гърбовете, а Дарк каза.
-Сега към Рая...