School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

28

Това не можеше да бъде Крис той се изпари пред мен. Затворих очи и допрях ръката с ръкавицата до дървото, а след миг бях невидим след това си отворих очите. Започнах да следвам Крис из гората. Докато не стигнахме някакъв лагер.

-Браво Крис, и този път се върна жив. - каза някакъв плътен глас

-Благодаря ви господин трети. - отговори Крис.

Трети ли каза Крис ? Да не би това да е третия демон. Един от старите демони.

Тогава се появи и самият той в цялата си форма. Бяха силни, но все пак не успяваха да ме забележат.

-Отивам да направя още една обиколка на гората преди нападението. - каза Крис и отново тръгна из гората.

Веднага го последвах. Той вървеше напълно безцелно ии се разглеждаше. Докато го следвах си мислех дали това наистина е той или не. Отидох до него и го избутах след което премахнах невидимостта си.

-К-к-кой си ти ? - попита Крис с видим страх в очите си.

-И аз мога да попитам същото. - отговорих на Крис.

-Няма значение всъщност просто ще те убия. - каза ми Крис, а след това извади меч с две остриета и го насочи към мен.

Не изчаках и секунда и се телепортирах зад него, а той се завъртя към мен замахнах с юмрук и успях да го уцеля в лицето продължих да го удрям докато той не скочи назад и не изплю малко кръв след което завъртя меча си и отново скочи напред към мен. Блокирах удара му и изпънах ръка напред и там се появи меча ми от по рано. Хванах го и замахнах към Крис, а той отвърна на удара му с удар, но се чу звук на счупване. Крис се огледа и забеляза че едното му острие се бе счупило. Той го завъртя на обратно и повторихме същото нещо, а резултатът не се промени, но сега Крис в ръцете си държеше не меч с едно острие, а изцяло разбит меч.

-Кой си ти. - каза Крис викайки.

-Ако ще видим война един срещу друг то тогава ще съм по спокоен ако си умрял от моето острие Крис. - казах му и се телепортирах зад него намушквайки го.
Тялото на Крис падна на земята, а той ме погледна.

-Съжалявам Крис не трябваше да се подиграваш с доверието ми. - казах му след като свалих маската си.

-Натаниел. - каза Крис и затвори очи.

Доближих се до него и го качих на раменете си, а след това сложих отново маската си.

-Почивай в мир приятелю. - казах и тръгнах към лагера на враговете си.

Вървях из гората мислейки си какво бях сторил току що.

-Спокойно Нат беше правилното нещо. - каза Дарк в главата ми.

-Зная. - отвърнах на Дарк и разговора приключи.

Влязох в лагера на враговете си и пуснах тялото на Крис на земята. Изведнъж демона с който Крис говори се появи пред мен.

-Кой си ти дете ? - попита ме той и погледна към тялото на Крис.

-Някой който не искаш да ти бъде враг. - отвърнах му аз.

Той пое тялото на Крис и го вкара по навътре в лагера, а аз се завъртях и продължих из гората. Докато не стигнах до гимназията, но тъкмо когато щях да изляза от гората пред мен се появи група от около 500 демона.

-500 срещу 1 мисля, че това не е много честно. - казах им аз.

Дарк се появи пред мен и мина из цялата група, а половината от тях се превърнаха в черен дим и се просмукаха в земята.
Призовах меча си отново, а Дарк влезе в него. Замахнах с меча и се появи вълна от син прах която премахна и другата част от демоните. Продължих напред към гимназията и влязох в училището, но там ме посрещнаха всички дори и директора.

-Кой си ти момче. - попита ме Директора.

-Наистина ли не ме позна. - казах след което просто щракнаха с пръст и цялата броня изчезна от тялото ми.

-Натаниел...

Следва продължение...

Съжалявам за грешките...