School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

48

Едва издържах, но присъствието на бог ми даваше доста сила, но това беше нож с две остриета той дваше сила на мен и на чудовищата. Той помагаше на всички свои творения дори и чудовищата. Затова в момента Бог не беше фактор който да ми е от полза, а времето ми изтичаше. Силата ми намаляваше все повече и повече, а не можех да използвам силата на Дарк. Бях в безизходица от която няма как да се измъкна. Надявах се парчетата да се подредят по-бързо. Точно последното парче да се сложи на мястото си и очите ми започнаха да се затварят. Не не можех да припадна в момента това щеше да е лошо.

Гледната точка на Дарк.

Бях заключен от момента в който схемата започна да се запълва, но след един час просто бях изхвърлен от тялото на Нат. Огледах се, но нямаше следа от Бог, а Натаниел лежеше на земята до мен. Изправих се и отидох до него. Нямаше признаци да е жив. Погледнах към схемата и видях, че е почти готова, а за да се завърши бог трябва да положи ръка върху нея.

-Дарк. - чух гласът му.

-Не мога да се появя там защото Натаниел не е в съзнание. Ще използвам теб. Положи ръка върху схемата.

Не мислих много, а директно сложих ръката си. Усетих как огромна сила обгръща тялото ми и се влива в схемата чрез ръката ми. Отсърпнах се от там и веднага се хвърлих към Натаниел. Опитах се да го върна към живот, но не се получаваше. Бог опита да използва силата си отново, но се беше изчерпала в момента можехме само да се надяваме той да се върне.

Гледната точка на Натаниел.

Отворих очи и се огледах. Всичко около мен беше пълно с огромни стари и синьо сиви дървета, но изведнъж чух някакъв шум и нещо ме захапа за крака. Ритнах го и побягнах. Бягах, бягах и бягах, но не можах да изляза от тази гора. Е поне загубих чудовището. Покатерих се на едно дърво и седнах на един от по стабилните клони. Почти съм сигурен, че съм в Червената стая, но ще разберем когато стане нощ. Ако не намеря изход до тогава ще остана тук завинаги.

Гледната точка на Дарк.

Чух някакви звуци от стаята някой бягаше звучеше като човек. Не не може да бъде. Това дали е Натаниел. Нямах време да мисля трябваше да действам да направя нещо. Стената беше поправена и нямаше как да го извадя от стаята без да я разбивам, но тогава нямаше да има смисъл от тази съможертва. Съмняваше се, а ако се стъмни той ще остане там вътре за винаги.

-Тунел... - чух тихият и немощен глас на бог.

Замислих се, ако създам телепортирам тунел за няколко години трайност на теория би трябвало Натаниел да прекоси между двете стени. Е ще опитам струва си.

Гледната точка на Натаниел.

Както си вървях из гората изведнъж кръка ми пропадна в някакъв капан по точно дупка. Нямах избор освен да скоча в нея, но в момента който го направих се отвори портал на дъното ѝ. Нямах избор и бях засмукван в него, а след това последва любимата ми тъмнина, а след минути усещах тежест, чакай не това в гравитацията.

-Жив съм. - казах и се опитах да стана, но изведнъж крилото на Дарк ме обгърна и притисна към земята.

-Радвам се, че се събуди принцесо, но имаме проблем. - каза Дарк.

-Какъв е ? - попитах го директно.

-За да те извадя направих тунел за 10 години, но когато ти премина времетраенето му падна на 5 години, а сега трябва да пазим този тунел 5 годинки. - каза Дарк на един дъх.

-Пет години, а е това е малко при положение, че съм стоял и повече.

-Имаш роднини и приятели Норт не и аз. - каза Дарк.

-Ти отивай аз ще се оправя тук. Върви бъди спокоен достатъчно съм силен. - каза той и изведнъж падна на земята. Беше притиснат от някакво чудовище. Нямах време да мисля махнах с ръка и затворих портала който Дарк беше направил по рано. И се изритах чудовището.

-Не докосвай този боклук. - казах и подадох ръка на Дарк. - той се изправи и извади меч и наръга чудовището.

-Балгодаря ти. - казах му.

-Не сега виж идват още. - добави той и продължи да ги ръга.

Няколко часа по късно всичко просто спря, а аз не чаках дълго и направих малък лагер с ясен изглед към тунелът.  Дарк легна да поспи, а аз гледах за чудовища. Няколко седмици под ред беше доста скучно излизаха по едно или по две, но бяха по-силни. Имаше седмици в които просто с дни не спираха да се изливат.

Гледната точка на Мелиса.

Батко все още го няма минаха няколко месеца, а той липсва. Хората все още се обучават, но стават все по добри, а следи от чудовища има все по малко. Няма много жертви поне в нашият район. От другите институти нямат информация за батко, но поне всички са добре.

Ихуу 3 дни за една глава. Става. Благодаря на всички ви, че четете и за тези които имате интерес към Прокълнат/Cursed скоро ще я продължа обещавам ви.