School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

49

Гледната точка на Мелиса.

Батко все още го няма минаха няколко месеца, а той липсва. Хората все още се обучават, но стават все по добри, а следи от чудовища има все по малко. Няма много жертви поне в нашият район. От другите институти нямат информация за батко, но поне всички са добре.

-Мелиса. - чух познат глас. Обърнах се по посока на гласа и видях Крис.

-Какво става с теб Мелиса? - попита ме той.

-Притеснавам се относно батко ми. - отговорих му.

Той дойде до мен и ме прегърна. Притисна ме плътно до голямото си и силно тяло и сложи ръка на главата ми, а с другата ме прегърна.

-Мелиса, спокойно батко ти е голям и ще се оправи сам. Казвам го защото не веднъж ме е убивал. - каза Крис и се засмя тихо.

Не зная защо, но когато се смееше чувствах щастие да напира в гърдите ми. Не знам защо батко ми се държеше толкова студено с него, но той е различен според мен, но батко не е имал грешна преценка за хора като цяло.

-Мелиса. - каза Крис и сложи пръсти под брадичката ми, а после я повдигна и това ме изкара от мислите ми.

-Д-дд-а ? - попитах го, но не знам защо заеквах.

Изведнъж всичко около мен замръзна. Какво се случва ? Тогава усетих какво се случва бях заслепена от това чувство. То беше прекрасно. Всякаш мед се лееше бавно по устните ми, но не беше това, а устните на Крис. Те бавно се бяха долепили до мойте давайки ми време да реша дали да се отдръпна или да продължа. Щом се осъзнах продължих без да мисля. Точно когато помислих, че се отделя от мен той отново ги долепи до мен, но този път всичко беше различно.

-Мелиса. Защо беше толкова не уеверна? - попита ме Крис.

-Това ъгх, това беше първата ми целувка. - отговорих му и погледнах на долу.

-Съжалявам не знаех. - каза Крис.

-Аз не съжалявам беше супер. - промълвих едвам едвам и се надявах да не ме е чул.

-Добре. - каза той, но чух леката му нотка на смях. Знаех, че ме е чул.

Беше приятно да стоим така заедно, но имах работа за правене. Трябваше да се срещна с всеки директор от институтите. За да разбера информация относно брат ми, ако има, а ако не поне за жертвите и оцелелите от нападенията.

10 години по късно.

Гледната точка на Натаниел.

-Дарк от колко време вече тунела е затоворен ?

-Поне пет ако не и повече.

-А защо още не сме се показали ?

-Защо ли Нат. В момента и двамата можем да наблюдаваме целия свят. Не ти ли харесва да виждаш как сестра ти се натиска с Крис ?

-Прав си забавно е да ги наблюдаваме, но не може да стоим тук и просто да казваме да и не. Това е работа на бог. Мястото ни е долу при другите.

-Аз съм човек Дарк.

-Хахах. Излъга от момента в който ти оцеля срещу толкова много чудовища дори като беше бебе. Вече знам, че не си просто човек Натаниел.

-Все пак аз трябва да съм там долу, а не тук, ако искаш ти оставай, но аз слизам. - казах му, а той погледна към бог и той му кимна.

-Все пак не мога да те изостава без мен ти си нищо. - каза ми той и се засмя.

Погледнахме на долу и видяхмд всички да стоят в института на сестра ми събрани и говореха нещо. Без дори да поглеждам Дарк знаех какво ще прави. Веднага се вля в тялото ми, а аз скочих надолу.

Какво ще се случи в следващата и дали тя ще е по дълга от 600 думи. Вероятно не, но нека не залагаме на това ще се опитам 100+ обещавам хихихи. Благодаря ви на всички за подкрепата и продължавайте да четете.