School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

68

Задължен съм ти. - каза ми Нат и се засмя, а след това ме удари по рамото.

-Пази сестра си Нат. - казах му и се превърнах в малкият черен дракон и се покатерих върху рамената му бързо и легнах там. Нат бавно закрачи към къщата докато аз все още се намествах в удобна позиция върху рамената му. Не осъзнах кога Натаниел беше вече в къщата явно ми отне доста време да се наместя. Той сложи сестра си на дивана и влезе в кухнята.

-Какво ще правиш тук Нат не си взимал храна от години. - казах му аз и се засмях.

-Май си прав малка напаст, ах как мразя да си прав. - каза той.

-Е ще отидем да вземем храна тогава явно... - добави Нат, а след това отвори портал и мина през него. Озовахме се в Париж.

-Какво ще взимаш кроасанчета ли.

-Не устроумничи Дарк и кроасанчетата са храна. - каза ми той, а след това се засмя.

-Всъщност искам да видя и Рин защото разбрах, че е преместил института си тук.

-Ех Натаниел спаси приятелката си, сестра ти си почива всичко ти се нареди, а ти сега отиваш с приятели да пиеш ах ти. - казах му аз подигравателно.

-Дарк малоумник такъв, не не отивам да пия с Рин искам да го видя защото чук, че имал проблеми. - отговори ми той, а в гласът му се четеше една такава нотка на умраза. Явно беше разстроен затова просто замълчах, а Натаниел се телепортира на две три места, а изведнъж след това се оказахме в института на Рин. Всичко беше доста по-различно от това което го помня. Явно и за Натаниел бе така защото се огледа за около минута, а след това заходи решително към един дълъг мрачен коридор. Стигна до краят му и почука на вратата. Не получи отговор затова почука още веднъж, но отново нищо не се чу. Посегна към кръглата брава и бавно я завъртя на дясно, но беше заключено. Тогава Нат въздъхна и ме погали по гърба. Разбрах намекът му. Впих ноктите си в кожата на рамената му и бързо влях сила в тялото му което му позволи да направи крачка напред и спокойно да мине през вратата всякаш тя не беше там. Веднага като вече бяхме от другия край на вратата аз извадих ноктите си от рамената му и легнах хубаво върху тях, а тъмна сила започна да обгражда раните му от ноктите ми и след секунда вече нямаше следа от раните. Забелязах, че Нат се оглеждаше за нещо специално.

-Какво търсиш. - чу се дрезгав глас, но от кого. В стаята нямаше никой. Поне аз не усетих някого когато влязохме, а скъсаният кожен стол пред нас се завърта и там стоеше Рин, но нещо беше различно. Беше някак мрачен, блед, убил, нещастен, в очите му липсваше блясъка който имаше преди и досадата в гласът му отсъстваше. Това ме дразнеше този Рин не е интересен скучен е.