School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

35

Гледната точка на Дарк (Креат)

~~ In the cage ~~

-Какво направи ти глупако.

-Поправих грешката си.

-Която е ? - попита Луцифер

-Да ти се доверя Луцифер. Всички бяха прави казаха да не го правя, но бях глух за тяхните съвети. Никога повече не ще го направя. - отговорих му с усмивка на лице.

-И сега какво ще стоиш тук с мен ? - попита ме лукавия.

-Явно да.

-Ти си глупак Креат или да кажа по точно Дарк.

-О браво Луцифер успя да си спомниш.

-Как мога да забравя силата която аз манипулирах. - започна да се заяжда изчадието пред очите ми.

-Това никога повече няма да се случи. - отвърнах му.

-Тук и двамата сме равни. Все пак това е дяволската клетка. Нищо и никой няма сила тук.

-Може и да си прав, но за разлика от теб аз мога да се бия и без сила. - отвърнах му и се засмях леко.

-И искаш да се избиваме тук милярд години ? Докато не ни омръзне ? - попита ме той със развеселен поглед.

-Друго предложение имаш ли ?

-Да намерим начин за изход може би. Сигурен съм, че не искаш да останеш тук.

-Стига Луцифер пределно ясно ми е, че няма изход от тук. - казах му и погледнах на долу...

-За теб. - завърших изречението си и му се измях.

-Какво приказваш все пак и ти с мен тук. - отговори ми той с поглед изпълнен с надежда.

-Не за дълго приятельо стар. - точно казах тези думи и изведнъж същата бяла светлина която се появи ме телепортира в блокиращата зона.

Пфф измъкнах се най-накрая, но какво ще правя сега.

-Дарк чуваш ли ни ? - попитаха Генус и Нат.

-Да. - отговорих им.

-Ще те извадим скоро, но моля те претърси дали някъде има пукнатини докато ние направим ритуала за измъкването ти.

-Добре. - казах и опитах да се превърна в нещо летящо и успях. Станах прилеп.

Летях доста дълго докато не видях в горния десен ъгъл на зоната която беше квадратна че има лека пукнатуна, но за щастие беше само тя.

-Намерих една тук, точно при мен. - извиках се надявайки се, че някой ме е чул.

-Добре стой там ще я оправим. - отговори ми Нат.

След секунда ми пречерня, но видях как пукнатината се затвори, а след това бях при трите ми любими демона и Нат.

-Благодаря ви. - казах им с усмивка на лицето.

-Моля. - отговори ми Нат.

-И сега какво ? - попита Генус.

-Какво имаш предвид с това ? - погледна го Нат учудено.

Леко кратка глава съжалявам, но трябваше да е отделна. За да мога да продължа. Авторски глупости. Благодаря, че четете и гласувате. Върха сте. Скоро нова глава. "Пише сее".