School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

25

-ДОБРЕ чу го Яо нека опитаме. - каза Рин въодушено.
Яо започна да отблъсква ударите ми, а Рин създаде светлина с която ме заслепи след това се телепортира зад мен. Опъна ръка на долу и от там се появи светлина кама. Посегна да ме удари с нея, но тогава просто блокирах удара и го подкосих с крак. Той залитна назад, а аз забих юмрук в земята появиха се шипове зад падащия Рин и точно когато щяха да се забият в гърба му Яо се появи и пое Рин като се изтреляха във въздуха.
-Браво Рин. - казах му.
-Но имаш да работиш по нещо, а то е когато се телепортираш не се създава оръжие. Първо създай оръжието и тогава се телепортирай. - казах му и повиках Мегън.
-Мегън ела. - повиках я.
-Добре. - чух я и след секунда бе при мен.
-Изглеждаш уморена. - казах ѝ и след секунда я съборих на земята призова шипове от тъмнина и ги запътих към нея. Тя ги блокира и се изправи.
-Какво подя.. - започна тя, но я прекъснах.
-Слушай противниците ти няма да те чакат да си отпочинеш. Трябва винаги да си готова за битка. - казах ѝ и се засмях.
-Няма нужда от дракон вие се сработвате от стихията ти, а именно пламъка както ти така и драконът ти е с тази стихия това ви прави пряко свързани трябва ти само самоконтрол и малко тренировки за издръжливост.
-Готова си, но докато другите тренират ти ще правиш крос обиколки на училището.
-Добре. - отговори ми тя кимайки.
Оставих Мегън и Рин да се потренират още и се телепортирах веднага при Мелиса.
-Е как върви при двете Алфи ? - попитах Мел и се засмях.
-Трагично. - отговори тя и сведе глава.
Секунда след това усетих огромен прилив на сила от алфа върколак. Погледнах към Алисън, но тя лежеше на земята и почиваше след това погледнах към Кристофър и той ми кимна в знак на съгласие, че и той го е усетил.
Алисън и Кристофър бяха приключили своя спаринг, но Крис все още беше над Али, но изведнъж беше изблъскан далеч от крехкото тяло на момичето.
-Какво подяволите става тук. - попита Крис ядосан.
-Друг алфа върколак това става. - казах и заех бойна позиция.
-Ех, така ли приемате гости, готови за битка. Е добре нека видим на какво сте способни. - чухме неясен глас който дойде от бял дим който вече покриваше тялото на Алисън, а след това видяхме как от този дим излиза великолепен вълк и той поглеждна към нас, зае бойна позиция и зачака нашата реакция на това му действие.
Кристофър се изправи от изблъскването и се засили към върколака, но не се чу нищо след това просто тишина и дима се разпростря и покри Крис.
-Само това ли могат великите ученици от училище Уест ? - попита надменно върколака в дима и се засмя.
-Не си видял нищо все още. - отговорих му и тогава той се показа като дима се отдръпна от него, бе притиснал Крис към земята и беше готов да го захапе.
Ако бе нормален върколак нямаше да е проблем за Крис, но той е алфа и това може до погуби Крис. Охапването на алфа върколак е смъртоносно за алфа въмпир също така и охапването от алфа вампир е смъртоносно за алфа върколак.
Призовах Дарк на ум, а той обгърна тялото на върколака пред мен и го издигна във въздуха.
-Свършен си вълчо. - каза Дарк и му се усмихна секунда след това се появиха шипове от тъмн материя по земята където би паднал трупа, ако Дарк го хвърли.
-Пусни го. - казах на Дарк и му се усмихнах.
Той бавно се изплъзна от него и го остави леко на земята.
-Защо си тук вълчо. - попитах го и погледнах в кафевите му очи.
-Усетих че принцесата ми е в беда и веднага тръгнах не съм очаквал, че ще попадна на Натаниел Норт. - каза той и отиде до Алисън.
-Ами ако не си наясно скоро ще има война между ада и рая.
-Тези нещане ни интересуват нас алфите, но щом принцесата ми е решила да очаства и аз съм вътре. - каза той и близна леко челото на Алисън и тя се събуди.
-Итън какво правиш тук ? - попита го тя и след това го прегърна силно.
-Помислих че си в опасност принцесо моя. - каза той.
-Не не съм, но се радвам че си тук.
-Натаниел може ли да ми оставиш обучаването на Алисън все пак аз съм Алфа върколак и сме свързани с нея ще ми е по лесно. - каза Итън.
-Добре, но искам да е готова защото атаката ще е скоро. - казах му, а Итън кимна в съгласие.
-Крис ти ще тренираш с мен. - казах му и го погледнах.
-Крис нали. Вълкът каза срещу Кристофър и му помогна да се изправи.
-Да. - отговори приятелят ми и стана от земята.
-Съжалявам за топлото посрещане. - каза Итън.
-Няма проблем отговори Крис и погледна към вълка, но него го нямаше там стоеше високо момче...

Съжалявам, че нямаше глава толкова дълго време, но сега съм в лошо настроение покрай каласните сигурно лятната ваканция ще пиша повече и в двете си книги. Ще се радвам ако гласувате и коментирате.