Свят на една война, свят на унищожение, свят на смърт.
Могат ли всички да оцелеят тук? В свят, който изчезва.
Има ли надежда за тях, надежда за спасение ?
Надеждата им е новото поколение.
То се обучава за да прекрати войната.
За да доведе до мир, в...
След дългите и безмислени за мен разговори които водеха другите, а аз просто стоях и ги слушах. Осъзнах, че скоро няма да започнем да говорим за Мелиса и точно като си размишлявах за нея. Чух гласа на Магнус.
-Добре изяснихме всичко. Нека си дойдем на думата. Знаете ли как излгежда Мелиса.
-Да знаем. - чух старият глас на доктор Конър, а именно един от петте членове на кръга.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Ето така изглежда тя.
Това не беше Мелиса която познавах и за щастие.
-Трябва да се отървем от нея. - заяви Алек.
-В никакъв случай. - отсякох аз.
-Натаниел мисли трезво знаем, че ти е сестра, но също е дъщеря на Луцифер тя е опасна за всички нас. - каза Зи.
-Не не знаете по кой път е тръгнала нито дали е добре или в безопасност. - отвърнах аз.
-Добре тогава щом ще заемаш нейна страна ще помоля кръга да реши какво да правим.
Четерито члена от кръга се изправиха и замълчаха, а след минута или две казаха в един глас.
-Ние от кръга се въздържаме от решение. Натаниел Норт. Произнеси и твоят глас.
-Аз Натаниел Норт. Последният от Кръга. Обявявам да не се действа по случайя със сестра ми, а ако някой направи нещо. То аз лично ще го накажа. Максимално наказание ще бъде смърт. - казах докато стоях прав.
Видях как всички от събранието просто се ядосаха и бавно се разотиваха след края му. Останахме само аз и Магнус.
Той се изправи и дойде до мен. Аз вдигнах ръка, а пред нея се появи портал и двамата го прекрачихме и се оказахме отново в института.
-Сега какво ще правим ? - попита ме Магнус.
-Аз възнамерявам да я открия не знам за теб.
-Щом искаш това съм с теб Нат.
-Добре Магнус нека започнем от мястото където последно я видях.
-И къде беше това Нат ?
-В един таен проход под Айфеловата кула в Париж, но нямам портал до там.
-Мисля, че знам за какво говориш. - каза Магнус и направи портал точно до това място.
-Идеален си. - казах му и се засмях.
-Благодаря. - отговори ми той.
Намирахме се в огромен лабиринт. Той знаеше на къде да ходи също и аз. Бяхме в идеален синхрон. Претърсихме високо, но нищо.
-Неможе да няма и една следа. - каза Магнус.
-Всъшност със сестра ми винаги си оставяме подсказки като леко завъртян болт или не до заяъртян, обърната чаша или пирон може би леко открехната дъска и такива.
-Мисля че видях дъска на пода която скърца, но не съм сигурен. - каза Магнус
-Нека погледна.
И двамата се задвижихме натам и беше намерил нещо. Сложих ръка на земята и веднага усетих силата ѝ. Тя беше тук в Париж.
Вдигнах ръка и създадох портал към местоположението. Влязох веднага, но гледката която ми беше пред очите не бе никак приятна.
Двама вампира бяха завързали Мелиса за стената и стояха до нея готови да я убият. Точно вдигнах ръка да ги разкарам, но те изпаднаха в безсъзнание. Обрънах се и видях Магнус със своята книга за заклинания. Той я затвори със една ръка, а прахта от нея се вдигна във въздуха.
-Мелиса. - извиках и отидох до сестра си. Поставих я на земята след като я освободих и я погледнах.
-Кой си ти ? - попита ме тя.
-Мелиса аз съм твоят брат. - казах ѝ...
Едва 500 думи, о Боже какво ми става. Съжалявам нямах търпение да кача глава, но е кратка. Скоро нова. Благодаря че имате интерес и четете. "Чнг"
