School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

63

Гледната точка на Дарк

След като с Нат получихме разрешение да изпълним резервният план се разделихме. Той отиде на острова да подготвя нещата за ритуала все пак нямаше как момичето му да пострада или поне така го планираше той.
А моятя задача бе да забера Лилит и да отида с нея при Натаниел веднага се телепортирах в института си и попитах един от минаващите ученици дали знае къде е Лилит. Момчето кимна в съгласие и ми показа посоката. Бях забравил колко бързо нещата се отпускат в моят институт тук всичко беше всякаш нищо не се беше случвало до сега. Докато си размишлявах видях Лилит да стои на едно диванече отидох до нея и сложих ръка на рамото ѝ.

-Хей Дарк беше нали? - попита ме момичето.

-Да. - отговорих с лек тон неприязъм.

-Хайде ела Нат ни чака. - казах ѝ и я хванах за рамото, а секунда след това я телепортирах пред Натаниел.

-Тъкмо се чудех къде си Дарк. - каза детето и се усмихна.

-Тук съм, а ти направи ли нещата? - попитах го, а той посочи с ръка да се огледам и аз го направих видях всичко подготвено и готово само оставаше моето задължение.

Отидох до началото на водата и я докоснах, а след секунда тя изчезна. Завъртях се с гръб към вече пресъхналата вода и докоснах земята и веднага се появи един кръг, а секунда след това от кръга се издигна мраморна маса. Малката сестричка на Нат се зае с всичко останало, а аз се телепортирах, но забравих, че призоваването на алтара взима повече от очакваната сила. Затова изпандах в пространството и чаках да се отвори портал някъде за да изляза. Изведнъж се появи съвсем малка дупка и веднага се запътих към нея. След секунда стоях пред клетката на Луцифер, а той изненадано ме гледа.

-Каква изненада точно теб идвах да видя Луцифер... - казах му.

-И на какво дължа тази чест да си тук Дарк. - отговори ми той.

-Спокойно скоро време няма да си сам в тази клетка. - отвърнах му и се усмихнах.

-Мислиш ли умноко, че можеш просто ей така да създаваш хора това, че си архангел не ти дава правото да създаваш хора да Натаниел е сляп за нея, но повярвай ми в момента щом крехкото и прокълнато тяло докосне мраморният алтар всички ще видят какво си направил, но трябва да призная това е умен подход и не очаквах от теб да го направиш Луцифер... - арахнгелът в клетката ме гледаше с удивление.

-Знаеш, че нямам сила да създам човек някога съм имал, но не и сега. Момичето не е създадена от мен, но е изцяло поквярена от мен и за щастие ритуалът ви няма да докаже или покаже нищо мили ми Дарк. - каза смеейки се дяволът.

-Знам, но кой е казъл какъв е ритуала? Защо си толкова убеден, че ще я разкриваме, като вече знам каква е. - отговорих му и веднага се телепортирах при Натаниел.

Точния момент момичето тъкмо беше легнало върху мраморният алтар, а Натаниел леко заби меча си в коремът ѝ и натисна докато не се чу скърцането от върхът на меча докосващ мраморната повърхност. Тъкмо Нат щеше да изрече заклинанието за да създаде портал към клетката на Луцифер, но тогава Мелиса се телепортира зад него и изчезнаха двамата в небитието.

-Какво се случва? - попита Лилит.

Игнорирах момичето и всичките и въпроси защото не ми се занимаваше с обяснения. Побързах и отидох до нея рязко извадих меча от тялото ѝ и го хвърлих на земята, а тя извика от болка този дразнещ глас просто исках да умре вече, това момиче не можех да я търпя. Докоснах челото ѝ и леко подхванах ръката ѝ, а след това извадих душата от тялото ѝ. На мраморната плоча вече лежеше тялото създадено от Луцифер, а душата се превърна в топка и тогава разбрах, че Луцифер наистина не е създал човек той е създал тяло и е взел новородена душа, но след кято я е докоснал я е превърнал в ангел и това му е позволило да се възползва от нея толкова лесно и безпрепятствано.
Щрякнах с пръст, а в ръката ми се появи малка бутилкя и бързо прибрах душата на момичето вътре, а след това скрих бутилката в джоба си и погледнах тялото върху мрамора... Бавно протегнах ръка и докоснах челото на вече студеното тяло и то започна да се разгражда и да изчезва бавно.

-Какво си направил? - чух дрезгавият глас на Натаниел обърнах се и го видях да държи сестра си в ръце и да ме гледа злобно.

-Нищо дете нищо освен да ти оправям кашите отново. - извадих от джоба си шишенцето с душата и го хвърлих срещу Нат, а той бързо го хвана и го погледна объркано.

-Използвай го умело дете. - казах му и се за смях, а той ме гледаше и не вярваше, но след е няколко минути разбра какво да направи и веднага остави сестра си на земята и се затича към вече празния алтар.

Мисля, че е рекорд толкова време за глава добре ще опитам следващата да е възможно по скоро е ако имам още хора които четат разбира се.