School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

6

-Нищо важно просто исках да ти благодаря, че намери Алисън. - казах и го прегърнах, но защо го направих?
-За нищо. - отговори той и уви ръце около мен.
Стояхме така няколко минути. Чухме странен шум от отвън, след него се чу гласа на директора :
-Деца, останете по стаите си не излизайте никъде тази вечер, а ако сте в друга стая ще останете там, благодаря ви.
-Не се тревожете просто сме нападнати от дивите зверове. - допълни директорът.

-Е значи ще спя тук. - казах все още седяща в прегръдките му.
-Явно да. - той се съгласи с мен.
Отделихме се един от друг и веднага усетих как се обвивам от студ и потърперих. Той забеляза това и отново ме прегърна. Така седнахме на диванчето, а аз се гушках в него. След време започнах да се отпускам и неусетно съм заспала.

Гледната точка на Натаниел:

Мелиса дойде пред стаята ми за да каже нещо, но много исках да влезе и я издърпах вътре като затворих вратата след нея. Тя ми благодари затова, че съм спасил приятелката ѝ, след това ме прегърна.

Стояхме така няколко минути и чухме гласа на директора. Той каза ще трябва да си останем по стаите, защото сме под нападение.

Отделих се от Мелиса и тя започна да трепери. Отново я гушнах и седнахме на дивана пред телевизора.
Гледахме някакъв филм и тя заспа.
Повдигнах я на ръце и я занесох на моето легло, след това я завих с одеалоти ми.
Усетих празнината до себе си, усетих как нея я нямаше. Догледах филма и си облякох пижамата. (която беше просто една тениска и боксери). Влязох под одеалото и прегърнах Мел, и се доближих до нея, за да усещам топлото и тяло. Зарових нос в косата ѝ вдишвайки от аромата й. Тя се отпусна в прегръдката ми и измърка тихо.

Гледната точка на Мелиса:

Събудих се в прегръдките на Натаниел.Обърнах глава и видях красивото момче да спи зад мен. Стоях в предгръдката му и се наслаждавах.
-Мелиса, спиш ли ? - гласът му бе дрезгав.
-Мне, не спя, Натаниел. - отговорих му аз.
-Ще ставаш ли ? - попитах го аз.
-Не, не мисля така ми е добре. - отговори той
-Ами ти ? - попита ме той.
-Не и аз няма да ставам. - отговорих му аз.

Стана обяд от час или два с Натаниел лежим сгушени, чу се отново гласа на директора.
-Натаниел Норт да се яви веднага в директорският кабинет.
И гласът утихна.
-Мелиса аз... - започна той но го прекъснах.
-Наричай ме само Мел. - казах и се усмихнах.
-Мел, аз трябва да отида, ти когато искаш можеш да се прибереш в стаята си.
-Добре, а Нат ще се видим ли по-късно? - попитах го аз и се натъжих.
-Да, ще се видим спокойно, ако искаш може да останеш да ме изчакаш и да отидем да обядвамд после двамата.
-Добре, а и Нат ще отида да си взема дрехи и ще остана в стаята ти.
-Добре Мел другото легло е свободно от долу е като... - започна той но отново го прекъснах.
-Гардероб да знам.
Той ме прегърна и излезе