School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

23

Рай

Отворих очи от дразнещата слънчева светлина станах бавно и отидох до банята. Пуснах водата, а от душа потече ледено студена вода.

-Ух подяволите. - казах и побързах да завъртя кранчето на топлата вода. След миг потече вече хладка вода, която ми помагаше да избистря ума си и да съставя план за цялата работа.
Чудех се няколки минути, но нищо и изведнъж като гръм от ясно небе ми хрумна план. Отидох и събудих Рин, за да наглежда Кейси и Мелиса, а аз заминах, за да се опитам да се срещна със създателя си. След това се врънах и започнахме да мислим боен план и да тренираме.
Сложих якето си в опит да прикрия значката която показваше S+, но беше без успех този ми опит. Тя отново се появи на двете ми рамена. Тогава просто реших да я скрия със сила. Погледнах значката и тя веднага изчезна всякаш никога не е била там.

-Идеално. - казах си аз.
-Дарк. - отроних отново
Дарк се сформира като черно лилав облак.
-Чакай ме пред училище и бъди в готовност за полет. - казах му, а той от своя страна изчезна. Знаех че ме е разбрал.
Веднага се телепортирах пред вратата на Рин, защото все още си нямах напредстава къде е тя, а всъщност се оказа срещу моята стая. Плеснах се звучно по челото и после разтрих вече леко зачервеното място.

-Рин, СТАВАЙ ! - провикнах се след като влязох в стаята му.
-К-какво има нападат ли ни! - каза той и се изправи рязко от леглото си.
Внезапно избухнах в смях.
-Кажи де какво има. - отново ме подкани той, но просто не можех да се сдържам та той бе облечен в костюм на коала.
Рин погледна рязко надолу и осъзна защо бях червен от смях.
-Н-н-не питай прости недей. - каза Рин.
-Ааа добре няма. - казах аз и успокоих дишането си.
-Рин, аз излизам по работа искам ти да наглеждаш Мелиса и Кейси и ако братът на Кейси си появи веднага натисни този бутон. - казах и му подметнах един зелен триъгален бутон.
-Добре, довиждане. - каза ми той. Завъртях се на пети и мигновенно излязох от отворената врата оставяйки "коалко" да се оправя.
Излязох от училището и видях тълпа на сред задния двор. Където трябваше да ме чака Дарк.
-Дааарк. - провикнах се леко.
Той веднага вдигна крилете си във въздуха, а съществата покрай него започнаха да ахкат.
-Явно си имаш фенове. - подсмихнах му се аз.
-Я мълчи. - каза той.
-Нека тръгваме вече. - отново измрънка.
-Е добре. - отвърнах му след като му се метнах на гърба. Той замахна два пъти с крилата си и вече бяхме адаски високо от земята.
-Какво пак си намислил. - попита ме той.
-Ще говоря със създателя ми. - отвърнах му аз.

Аз бях последното създание на Бог. Дарк е съществувал заедно с Бог и той се е опитвал всеки ден и нощ да покори Дарк, но без успех докато не създаде мен. Синът на Ада и Рая съществото което трябва да намери баланс между доброто и злото това бе моята задача да спра войната между ада и рая без значение загубите. Мислите ми бяха прекъснати от гласа на Дарк.
-Хайде мечтательо пред вратите на рая сме. - каза ми Дарк.
-Аз съм дотук, надали баща ти ще иска да ме види. - каза ми Дарк.
Изведнъж портите се отвориха и блесна светлина, а след това се чу и плътен мъжки глас.

-О напротив любими ми драконе горя от желание да се срещна с теб отблизко. - това бе Бог.
Яхнах Дарк, а той започна да лети към бялата светлина. След миг вече се намирахме в абсолюрно същия кабинет като на директора ми тоест Луцифер, но всичко бе направено от мрамор. Седнах на един от диванчетата, а Дарк се превърна в дим и заобиколи диванчето до мен.
-Е дете мое, защо си тук? - попита ме Бог.
-Започвам да действам по плана татко, скоро очаквам нападението на ада. - отговорих му аз.
-Както прецениш синко. - каза ми той.
-Тук съм само да те помоля да държиш всички ангели и архангели дълеч от тази битка всички освен Рин. - казах му и го погледнах сериозно.
-Съгласен съм. Няма нужда да губя армия за такава битка. - отвърна ми той.
-Само ако имаш нужда от помощ се свържи с Архангел Михаил той ще бъде в готовност. - отново проговори баща ми.
-Благодаря ти татко! - казах аз и се усмихнах топло. Станах от диванчето и се зачаках Дарк за да може да се върнем обратно.
-За теб винаги. - каза Бог.
-И да ти кажа бъди готов това е малка атака чакай нападението на старите демони. - едва дочух последните думи и вече се намирах пред портите на училище Уест.
Веднага изтърчах при директора за да кажа какво ми е казал Бог. Почуках на вратата, а тя се отвори бавно пред мен и тогава се разкри гледка на...