School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

60

-Съжалявам бързам чао Нат,Мел и Лил. 

-Нат не дойдох да ви развалям купона с Лилит, но искам да знам дали ако стане нещо със света ще се включиш. - каза Мелиса.

-Не мисля малката. Преживяхме цялата война без кой знае какви загуби не мисля, че ви трябва помощ за изтребването на чудовищата.

-Ох, да прав си. Просто си търся начин да прекарам малко време с брат си. - каза Мелиса, а аз се обърнах и видях как Лилит кръстосва ръце и се нацупва.

-Мел. Това, че съм се отказал от това да се бия не означава, че съм забранил да идваш тук. Просто ми омръзна от външния свят от хората и от тяхните прищявки. Знаеш, че съм добър човек, а това да откажа да помогна на някой не ми е присъщо затова реших да остана тук сам или не точно сам с Лилит. - казах, а мел ме погледна с усмивка на лицето. Завъртях глава и видях Лилит да се усмихва до уши.

-Хей Лилит грижи се за брат ми. - каза ѝ Мелиса и намигна с око.

-Разбира се. - отговори тя и се засмя шумно.

-Е добре батко тогава аз ще тръгвам. - каза Мелиса.

-Мел ела тук. - казах ѝ аз и разтворих ръце, а след секунда тя ме прегърна също.

-Ще се видим някога. - каза Мел.

-Разбира се. - отговорих ѝ и се засмях.

Веднага щом сестра ми изчезна отидох до Лилит и я прегърнах, тя все още беше забила главата си надолу затова я повдигнах на горе с ръката си и я целунах бавно.

-Спокойно вече няма да има семейни посещения. - казах ѝ, а тя се засмя леко и след това ме целуна.

-Благодаря ти, че ме прие въпреки, че не знаеше коя съм, благодаря ти че се грижиш за мен. - каза Лилит и се усмихна, а от очите ѝ потекоха сълзи.

-Няма проблем нали съм твоето татенце, а и в мое присъствие не искам да плачеш. - казах ѝ и бързо изтрих сълзите от очите ѝ.

-Това беше от радост татенце. - каза тя и прехапа долната си устна.

Прегърнах я и леко я ударих по дупето. -Казвал съм ти да не правиш това нали ? - попитах я.

-Кое татенце ? - попита ме тя, но преди да прехапа устната си я целунах и се телепортирахме в стаята върху леглото ми.

-Та-те-нце моля те. - каза тя.

Но беше твърде засрамена да продължи да говори. Затова просто я целунах, а тя се отпусна.

-Та-те-нце моля те бъди ми първия. - каза тя, а след това просто сякаш потъна в земята от срам.

-Лилит. - казах ѝ и повдигнах главата ѝ за да ме гледа в очите. -Ти сигурна ли си в това.

-Да татенце. - каза тя и ме целуна, а след това просто се отпусна.

-Съжалявам, но ще откажа Лилит. - казах ѝ, а тя просто погледна надолу и обърна глава.

-Защо? - попита тя.

-Не съм човек за теб и е по добре да чакаш правилния човек, а не да бързаш.

-Чаках много мисля че съм готова. - отговори тя.

-Тогава аз мисля че не съм. - отговорих ѝ.

Станах от леглото облякох се и отидох в хола седнах на дивана и си пуснах телевизия, а след секунда чух тропане и видях Лилит да слиза по стълбите тя се насочи към врата и я отвори излезе отвън. Станах и в последвах и я видях, че беше струполена е пясъка.

-Лилит какво има ? - поптиах я.

-Сигурно не ме искаш. Направих нещо нали ? Каза тя.

-Наптотив Лилит даже имам реални чувства към теб, но знам че ти нямаш към мен затова е по добре да не правим такива неща, а за оставането разбира се, че може да останеш. - казах ѝ.

-Но това означава, че трябва всичко това да спре.

-Защо да спира на мен ми харесва. - каза тя.

-Зная, но за теб това е просто игра. - отвърнах ѝ аз.

-Не мислиш какви чувства развива човека срещу теб, но и не трябва да мислиш за това. Просто уговорката ни остава ти се грижиш за къшата, а аз те пазя готово. - добавих.

-Добре. - каза тя и влезе в къщата, а след това изчезна на горния етаж. Телепортирах се в стаята и легнах на леглото на което тя лежеше до преди минути. Завих се и заспах. Чух някакви звуци и отворих очи. О беше сутрин. Облякох се и бавно започнах да слизам по стълбите надолу докато не видях кухнята, а в нея ме чакаха отново вкусните палачинки на Лилит. Хапнах, а след това отидох в хола, а Лилит я нямаше. Излязох отвън и я видях да лежи на плажа и да се опитва да докосне водата. Отидох до нея и се протегнах докоснах бариерата а тя се измести няколко метра напред, а Лилит веднага скочи във вода.

-Благодаря ти. - каза тя

-А закуси ли ? - попита ме.

-Разбира се че да. - отговорих ѝ и се засмях.

-Радвам се. - каза тя и излезе на плажа, а след това легна на някаква кърпа даже не я бях забелязал. Щракнах с пръст и се появи сенник който застана леко над главата на Лилиг, но беше достатъчно за да спира слънцето да огрява Лилит.

Тя ме погледна и се усмихна, а след това отново започна да се пече.

Ето я и другата глава тази е по кратка все пак съжалявам благодаря ви че имате желание да четете.