School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

16

Тъмна и със съвсем леко в червено осветена стая. Директорс влезе в нея и се обърна към нас.
-Идвате ли за мисията си, деца ? - попита ни той.
-Да! - отговори весело Дан.
Вървяхме две-три минути в тишина когато стигнахме до една клетка със огромен титаниев пентаграм, на който имаше завързан човек (или поне така мислех беше тъмно и имашр бариера околу него). Дирекора отиде до едно копче и го включи тогава разбрах кой е вързания.
-Алистър! - извика Дан.
-Кротко, Дан. - отвърна директора.
Директора отвори клетката и пусна мен и Дан вътре след това я затвори.
-Искам да ми извлечете от него информация по какъвто искате начин напълно са ви разрешени всякакъв вид мачения. - каза той и се засмя.
Алистър отворк очи и остана потресен като видя Дан тук.
-Ти ,копеле*це, не си ли мъртав. - каза Алистър на Дан.
-И аз се радвам да те видя, Шефе. - отвърна му Дан и се засмя злобно.
-Помниш ли как ме превърна в демон ?
-Как се опита чрез болка да ме накараш да забравя какъв е да си човек. ПОМНИШ ЛИ !? - Каза Дан и извика последната част.
-Помня и като гледам се справих страхотно. - каза му Алистър.
-Е аз не мисля така защото само нправи Дан по-силен. - отговорих му аз.
-А сега, Алистърчо. - ни кажи кой ръководи Ада.
-В никакъв случай, ако искате ме убийте, няма да ви кажа. - зарече се той.
-,О не Алистър ще искаа да сме те убили никога няма да ти доставя това удоволствие, нещастнико. - каза Дан и се засмя.
След това се просегна до един шкаф и извади дълбока чиния и спринцофка. Подхвърли ми чинията с думите :
-Напълни я със светена вода.
След секунда вече бях готов и му подадох чинията пълна със светена вода. Дан натопи цялата игла в светената вода и напълни спринцовката с течноста, доближи се до Алистър и заби инджекцията във врата му.
-Кажи ни кой води парада там долу. - попита го Дан.
-Няма да стане. - каза Алистър бавно.
Дан инжектира цялата течност в тялото му, но не изчака реакция заби следваща и следваща и следваща докато накрая не осъзнах че на земята имаше поне 50 спринцовки, а демона пред нас се гърчеше от болка.
-Дан стига толкова дай на мен. - казах му и избутах леко Дан.
-Оу, сега синчето на тате ли ще ме гъделичка ? - попита Алистър.
-Стига всички знаем кой си и доло не малко заточеници говорят за теб със страх, последния създаден от Бог създаден си за да си измие ръцете с теб нали така. За да оправиш баркотията му. - каза Алистър.
Свих ръцете си в юмруци и ударих Алистър в гърдите.
-Недей, боли ме. - изхленчи Алистър.
Удара беше слаб, но след това мястото на удара засвети в бяла светлината, а демона пред нас започна да се превива от болка.

-Е демонче ще говориш ли ? - попитах го аз.
-Н-н-не. - отговори Алистър.
-Това исках. - казах аз.
Отворих дланта си, а в нея се появи нож с малко острие.
Забих ножа в гърдите на Алистър, а той започна да вика и да се гърчи в своя капан. За държах ножа няколко минути в тялото му, а след това го извадих. Вместо дупката в тялото му
да започне да зараства. Тя засвети в бяла светлина, а вените му се изпълниха не с кръв, а със същата бяла светлина.

-Спри, сприи, сприи тази болка и ще говоряя. - каза Алистър, а в гласа му се четеше агонията
Махнах с ръка, а демона пред нас си върна "нормалния" вид.
-Какво искате да знаете ? - попита ни Алистър.
-Това ще го кажа аз. - чу се плътен мъжки глас.
-Кой раководи парад там долу? - попита директора.
-С-с-съвета. - каза Алистър.
-Какво целят ? - попита го директора.
-Победа във войната и смърта на Луцифер изменика.
-Дан и Натаниел, свободни сте. - каза директора ни.
А на ръменете ни се появиха златни значки под формата на щит, а на тях беше изобразено S+.
Не продумах ме нищо, а просто тръгнахме по пътя на обратно. Излазохме от кабинета на дкректора.

-Това беше страно. - каза Дан.
-Знам. - дибавих аз.
-Е аз ще отивам да поспя че не съм спал от давна. - каза Дан.
-Добре.
Дватама с Дан се запътихме към стаите си, като се замисля от както съм тук не съм карал и един учебен час разбира се не се оплаквах.

-Внимание, ученици, учебните часове се възтановяват след три дни.
Чух гласа на директора кънтящ във всички коридори. Подяволите трябваше ли да ди го мисля това.
Неусетно стигнах до стаята си. Отворих вратата, а пред мен се откри гледката на красивата спяща Мел.