School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

45

Накрая дойде и моят ред. Премахнах бавно капака на кутията и след това зачаках, а пред очите ми се разкри очакваната от мен гледка на мрак.

-Това беше ясно. - каза сестра ми.

-Нека всеки слезе долу и пробва способности те си. - казах аз и изпратих всеки до бойната зала. Качих се обратно при сестра ми и затворих вратата. Когато останахме сами тя извади отново двете ни кутийки. Отвори нейната и я обърна с наобратно, а от нея падна мрака който беше в моята кутия, но беше на половина и изведнъж другата половина заблестя. Тя подаде и моята кутийка, а аз направих същото с нея и при мен падна мрака което беше очаквано, но и той заблестя.

-Знаеш ли какво значи това скъпа ми сестричке. - казах ѝ.

-Значи, че отново не мога да бъда с любимия си брат за дълго време.

-Съжалявам малчо, но хей ще те навестявам обещавам поне за няколко дни.

-Добре бате аз ще си намеря някакво място и ще направя нещо красиво знаеш ме каква съм. - каза тя.

-Само ми е кофти, че не можем да сме заедно. - започна тя.

-В някой живот ще сме, но не и в този. - отговорих ѝ и я прегърнах.

Тя вдигна ръка във въздуха и се появиха няколко портала единия беше в някаква пещера зад водопад, другия на някакъв снежен връх, а третия към планина която имаше тунел през нея и водопад и от тунела се излизаше на върха на планината, а той започваше зад водопада.

-Батко избери ти. Първото е Ниагарския водопад Второто е Еверест, а третото е планина която намерих и ми хареса.

-Всяко едно от тях е хубаво и специално по свой си начин, но и две от тях са на много публични места такаче гласувам за третото. - казах ѝ.

-Добре отивам да обявя новината, че напускам и ще взема четерима от рицарите ни. - каза тя.

-Добре сестро. - отговорих ѝ аз. Тя излезе през вратата, а двата портала се затвориха, а след секунда премина червена светлина през тях и цялостно се изтриха всякаш никога не са били създавани тук.

Тръгнах след сестра ми. Когато стигнахме до бойната зала видяхме всичко живо да си почива, а залата се възстановяваше все още.

-Край стига толкова бой ще нараните залата ми. - каза аз, а изведнъж всички избухнаха в смях.