School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

32

Гледната точка на Нат.

Отворих очи, но не се намирах в стаята си, а даже напротив бях на земята бях неподвижен и само бях зрител на случващото се. Огледах се, но главата ми не помръдваше затова трябваше да се задоволя с това което ми предоставят те сега. Това което успявах да видя бе една каменна стена, а в долния край едва долавях с окото си някаква решетка. Пода бе влажен, но и някак топъл. Въздухът тук беше твърде горещ за да бъде нормалния свят това.

Опитвах се да помръдна, но уви беше безнадеждно. Изведнъж спомените ми запoчнаха да се завръщат в главата ми. Почука се на вратата. Отидох до нея и я отворих, а отсреща бе Итън. Той започна да се доближава към мен и тогава заби някаква спринцовка в мен, а след това ме метна на рамото си и скочи през прозореца, но имаше още нещо нещо което пропускам. Зрението ми се замагли и споменът изчезна и сега отново се намирах тук.

Преминах няколко пъти, но очите ми все още бяха леко замаглени. Чух някакви гласове, но бяха доста слабо долувими. Затова и не ги разпознах. Някой се доближи до мен и ме изправи и ме сложи върху някакъв стол, а след това ми завърза ръцете и краката с някакви вериги. Появиха се още две фигури досущ като него, но те само стояха пред имитацията на вход която бе просто една малка дупка, а те явно влизаха с магия, но кои са те е въпросът.

-Сигурно се чудиш кои сме ? - попита единия сякъш прочел мислите ми.

-Ще си спомниш има време, а до тогава се наслади на престоя си. - каза другия и трите фигури изчезнаха.

Така идваха всеки ден при мен. Идваха около 20 пъти значи е изминало около 20 дена. Поне така броях дните. Има ли някаква надежда за мен. Трябваше да се измъкна, но как се чудех.

Гледната точка на Рин.

Наблюдавах Натаниел постоянно, а тримата негови похитители не спряха да ходят при него през два часа за един ден отидоха около 10 пъти, но какво целят с това се чудя. Каквото и да е ще помогна на Нат да се измъкне от тази глупост. Все пак ми е приятел.

Но как щях да го направя това. Докато размишлявах дачух някакъв вик за помощ.

-Рин, Рииин, Рииииин. - казваше гласът слабо.

Едва го чувах, но явно не бях само аз. Похитителите на Нат също го чуваха.

-Накарай тази кучка да млъкне. - извика се единия и посочи на дясно от себе си. Другия до него само кимна и се насочи към тази посока. Веднага станах невидим и тръгнах след него.