Гледната точка на Натаниел.
-Е всичко приключи сега какво ще правим Нат. - попита ме Мелиса.
-Мисля да създам институт за Новаците в този свят, а след време ще го специализиран за една раса, но първо трябва да се отърва от тази скрап тук. - казах ѝ като посочих гимназията.
-И как смяташ да го направиш ? - попита ме тя.
-Със заклинание, не си забравила че съм магьосник нали ? - попитах я.
-Все ми излиза от умът. - отвърна ми тя.
Протегнах ръка към Гимназията, а след това положих другата си ръка върху вече протегнатата ми.
-Имуртус-Деруктум-Илас. - изреках със суров и изпълнен със студ глас.
Облаците се събраха над гимназията, а след секунди се появи ясен гръм който се разби мощно през нея. Същото действие се повтори многобройно, а след краткото звездно шоу пред нас стояха само развалини от гимназията.
Стиснах дясната си ръка в юмрук, а лявата я отпуснах до тялото си. Размахах дясната във въздуха с кръгови движения, а след това вдигнах лявата и сваляйки дясната лявата зае нейното място. Свалих лявата после пак я вдигнах и накрая изпънах дланта си и щракнах с пръст, а след това цялата гимназия изчезна. Всякаш никога не е съществувала преди.
-Ах най-накрая разкарах това нещо. - казах аз.
-Но как го направи ? - попита ме Мел.
-С магия. - отговорих ѝ и се засмях.
-Мел аз ще те оставям, че трябва да направя много неща ще се видим след месец на коронясването на Рин окей ? - попитах я.
-Добре до тогава Нат, но моля те пази се. - каза Мел.
-До тогава и Мел. Обичам те. - казах ѝ.
-Оо Нат и аз теб. - каза тя и се телепортира.
Сега отново бях сам. Трябва да събера мислите си и да се заема с издигането на Института.
-Никога не си сам сладурче. - чух познат до болка глас.
-И аз това щях да кажа. - дочух гласа на Дарк.
-Дан, Дарк какво правите тук.
-И ние се радваме да те видим Нат. - каза Дан.
-И как какво дойдохме да ти помогнем, ако те оставим сам да правиш Института няма да можеш да сложиш и една основа. - обади се Дарк.
-Ох какво да ви правя хайде идвайте. - казах им, а след това вдигнах лявата си ръка хоризонтално и щракнах с пръст, а точно срещо ръката ми се появи портал.
Преминах през него, а приятелите ми ме следваха плътно. Телепортирахме се на една голяма поляна в парк в Ню Йорк. На поляната имаше табелка, а на табелката пишеше. "Запазен парцел. В.И.П, собственост на Натаниел Норт".
-Ехе доста централно място. Не мислиш ли ? - попита ме Дан.
-Това е идеята. - подкрепи ме Дарк.
-Хайде стига сте говорили нека се захващаме за работа. - казах им и щракнах с пръст, а около парцела се появи огромна бариера. Чрез която външния свят оставаше сляп и ням за случващото се вътре в бариерата.
-Каке изглежда от вън ? - попитаха ме.
-Мислех да е като Храм. - казах им.
Дан веднага схвана идеята ми и започна да поставя свещени греди, Дарк направи подземието със своята сила. То се състоеше от една огромна централна част която беше тренировъчна зала и още четери по малки стаи които бяха свързани чрез един огромен и "П" образен коридор а тренировъчната зала беше по средата. Две диагонални подземни стаи бяха запечатани с най-великата магия позната и непозната насвета. Защото в тях се държаха генераторите за защитата на Института, а другите две стаи бяха килии.
Докато Дарк обзаведе и направи всичко в подземието Дан беше завършил първия етаж. Беше средно малък, но достатъчно голям. Имаше около 4 стаи и една голяма като фоае, а в него стълбище към горния етаж стаите бяха жилищни. Аз завърших втория етаж той целият беше жилищен имаше около още 8 стаи, а таванското помещение е то беше главното. Тавана беше полу купол, а таванската стая беше Администрацията на Института кабинета на Главата на института. Цялата сграда беше от пречистен Мрамор и всяко парче мрамор беше маркирано с предпазна руни. След като обзавеждахме и направихме всичко института беше завършен. Направих бариерата да излгежда така че се строи храм и всичко беше готово. Най-накрая мога вече да седна в кабинета си и да си почина. Точно и това направих.
Дан каза, че заминава защото имал да прави замък, а Дарк замина да се опражнява да контролира тялото си с Генус.
Останах сам в празния институт. Време е да си почивам. Казах си, но след това се досетих за всички реликви които имам, но знаех че са на сигурно място. Слязох в бойната зала и направих няколко бързи портала до полезни точки из света.
Скоро наближава края на книгата благодаря на всички които я четоха надявам се бозата да ви е била забавна благодаря ви адски много.
YOU ARE READING
School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания
FantasyСвят на една война, свят на унищожение, свят на смърт. Могат ли всички да оцелеят тук? В свят, който изчезва. Има ли надежда за тях, надежда за спасение ? Надеждата им е новото поколение. То се обучава за да прекрати войната. За да доведе до мир, в...