School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

39

Гледната точка на Натаниел.

-Е всичко приключи сега какво ще правим Нат. - попита ме Мелиса.

-Мисля да създам институт за Новаците в този свят, а след време ще го специализиран за една раса, но първо трябва да се отърва от тази скрап тук. - казах ѝ като посочих гимназията.

-И как смяташ да го направиш ? - попита ме тя.

-Със заклинание, не си забравила че съм магьосник нали ? - попитах я.

-Все ми излиза от умът. - отвърна ми тя.

Протегнах ръка към Гимназията, а след това положих другата си ръка върху вече протегнатата ми.

-Имуртус-Деруктум-Илас. - изреках със суров и изпълнен със студ глас.

Облаците се събраха над гимназията, а след секунди се появи ясен гръм който се разби мощно през нея. Същото действие се повтори многобройно, а след краткото звездно шоу пред нас стояха само развалини от гимназията.

Стиснах дясната си ръка в юмрук, а лявата я отпуснах до тялото си. Размахах дясната във въздуха с кръгови движения, а след това вдигнах лявата и сваляйки дясната лявата зае нейното място. Свалих лявата после пак я вдигнах и накрая изпънах дланта си и щракнах с пръст, а след това цялата гимназия изчезна. Всякаш никога не е съществувала преди.

-Ах най-накрая разкарах това нещо.  - казах аз.

-Но как го направи ? - попита ме Мел.

-С магия. - отговорих ѝ и се засмях.

-Мел аз ще те оставям, че трябва да направя много неща ще се видим след месец на коронясването на Рин окей ? - попитах я.

-Добре до тогава Нат, но моля те пази се. - каза Мел.

-До тогава и Мел. Обичам те. - казах ѝ.

-Оо Нат и аз теб. - каза тя и се телепортира.

Сега отново бях сам. Трябва да събера мислите си и да се заема с издигането на Института.

-Никога не си сам сладурче. - чух познат до болка глас.

-И аз това щях да кажа. - дочух гласа на Дарк.

-Дан, Дарк какво правите тук.

-И ние се радваме да те видим Нат. - каза Дан.

-И как какво дойдохме да ти помогнем, ако те оставим сам да правиш Института няма да можеш да сложиш и една основа. - обади се Дарк.

-Ох какво да ви правя хайде идвайте. - казах им, а след това вдигнах лявата си ръка хоризонтално и щракнах с пръст, а точно срещо ръката ми се появи портал.

Преминах през него, а приятелите ми ме следваха плътно. Телепортирахме се на една голяма поляна в парк в Ню Йорк. На поляната имаше табелка, а на табелката пишеше. "Запазен парцел. В.И.П, собственост на Натаниел Норт".

-Ехе доста централно място. Не мислиш ли ? - попита ме Дан.

-Това е идеята. - подкрепи ме Дарк.

-Хайде стига сте говорили нека се захващаме за работа. - казах им и щракнах с пръст, а около парцела се появи огромна бариера. Чрез която външния свят оставаше сляп и ням за случващото се вътре в бариерата.

-Каке изглежда от вън ? - попитаха ме.

-Мислех да е като Храм. - казах им.

Дан веднага схвана идеята ми и започна да поставя свещени греди, Дарк направи подземието със своята сила. То се състоеше от една огромна централна част която беше тренировъчна зала и още четери по малки стаи които бяха свързани чрез един огромен и "П" образен коридор а тренировъчната зала беше по средата. Две диагонални подземни стаи бяха запечатани с най-великата магия позната и непозната насвета. Защото в тях се държаха генераторите за защитата на Института, а другите две стаи бяха килии.

Докато Дарк обзаведе и направи всичко в подземието Дан беше завършил първия етаж. Беше средно малък, но достатъчно голям. Имаше около 4 стаи и една голяма като фоае, а в него стълбище към горния етаж стаите бяха жилищни. Аз завърших втория етаж той целият беше жилищен имаше около още 8 стаи, а таванското помещение е то беше главното. Тавана беше полу купол, а таванската стая беше Администрацията на Института кабинета на Главата на института. Цялата сграда беше от пречистен Мрамор и всяко парче мрамор беше маркирано с предпазна руни.  След като обзавеждахме и направихме всичко института беше завършен. Направих бариерата да излгежда така че се строи храм и всичко беше готово. Най-накрая мога вече да седна в кабинета си и да си почина. Точно и това направих.

Дан каза, че заминава защото имал да прави замък, а Дарк замина да се опражнява да контролира тялото си с Генус.

Останах сам в празния институт. Време е да си почивам. Казах си, но след това се досетих за всички реликви които имам, но знаех че са на сигурно място. Слязох в бойната зала и направих няколко бързи портала до полезни точки из света.

Скоро наближава края на книгата благодаря на всички които я четоха надявам се бозата да ви е била забавна благодаря ви адски много.