School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

12

Тази глава е от гледната точка на Рин.

Събудих се с ужасно главоболие. Обърнах се да видя приятелите ми, но тях ги нямаше бях на същото място, но някак променено. Отново бях в легендариума на онази мраморна маса. Огледах се за да потърся с поглед Яо, но и тя липсваше. Чу се страшен вик от вън.
Излязох адски бързо и видях Яо да се бори за живота си. Не чакаха и секунда повече и показах крилата си, но след миг бях на земята приклещен от демон.
-Ох отдавна не съм убивал ангел. - каза нагло и замахна с меча си към мен очаквах удър но той така и не последва.
Погледнах нагоре и видях как демона бе забит в стената от едно от острите пера на Яо. Тя бе великолепна, тялото и бе дълго и гъфкаво като на анаконда, но в същото време и мека и пухкава като пух, въпреки това перата и можеха да те наранят само ако ги докоснеш. Яо избираше кой да допусне до себе си.
-Бий се. - нежния ѝ и силен глас прозвуча в главата ми изкарвайки ме от мислите ми.
Не чаках втора покана и излетях с крилата си. Погледнах демоните наобиколили Яо и протегнах ръка във въздуха небето над Яо засия и се спусна силен и плътен слънчев лъч. Който обгърна нападателите на Яо и самата нея. Всички демони околу Яо бяха мъртви и на земята, а самата тя в перфектно състояние излекувана от всички рани получила от боя.

-Благоадя. - изрече тихо тя онтово в глава та ми. Аз не владех телепатия между други същества, но тук с нея беше лесно.
-За теб винаги. Помислих си на ум, а дракона пред мен се изпъна.
-Хайде време е да пояздиш малко. - проговори отново тя. Качих се на гърба и и тръгнахме да обикаляме из легендарния остров.
-Усещаш ли ? - попитах я защото усещах огромен приток на тъмна енергия.
-Опасявам се че да това са братята ми. - каза притеснено тя.
-Браво сестричке усети се. - чуха се няколко плътни гласа право зад нас.
-Не Яо това не са братята ти това отново са демони не им се потдавай Яо не им вярвай. - извиках на ум.
Тя разтресе главата си и ме погледна с жълтите си очи. Белите и пера се наостриха и започнаха да ме бодът.
-Давай Яо убий го. - чух насърчителните гласове зад мен.
-Яо послушай ме помниш ли ме аз съм онова дете което спаси в самолета аз съм момченцето което се молеше да премине всичко добре и аз знам че ти ме чу Яо зная го ти се отзова да ни помогнеш, а сега Яо искам аз да ти помогна. - говорех и я глаех по острите като бръснач пера, ръката ми бе цялата надрана и в кръв, но не ми пукаше не чувствах болка а само желание да я спася.
Яо се отпусна и започнахме да летим на долу. Перата и отново станаха меки, а ръката ми се излекува. Тъкмо щяхме да се разбием

Авторска белехка
Благодаря ви че четете моля гласувайте, ако псевдо книгата ми ви харесва и адски съжалявам за грешките.