School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

11

Вървяхме по коридора и се разминавахме с много от учениците, които не бях виждал или чувал за тях.
След късото вървяне в мълчанке чухме женски дрезгав глас.

-Хей, Натаниел. -каза, ъф отново противния хибрид.
Не отговорих на думите ѝ, а просто се спряхме. Всички се обърнаха освен мен.
-Какво искаш ? - попита я Дан и стисна юмрук.
-Натаниел, кой е този сладур ? - попита нагло тя.
-Не виждаш ли че не говори с теб, хибриде ? - отново се заяде Дан.
-Дан остави я не си струва. - казах аз и продължих да вървя. Като всички ме последваха освен противния хибрид.
-Дан бързаш ли да се видиш с директора ? - попитах спирайки и обръщайки се към тях.
-Всъщност да, но знам какво си намислил и нека да го направим след като говоря с директора ви.
-Добре. - казах и продължих.
Вървяхме още няколко минути докато не стигнахме вратата под стълбището.
Реших да почукам, но за мой късмет вратата се отвори, а Майк така де директора излезе от кабинета си и се спря поглеждайки Даниел.
-Кой е този? - попита ни той, а гнева му се четеше в гласа.
-Приятел ми е и иска да говорите ! - отговорих му.
-Натаниел и той да влязат другите да изчакат отвън! - каза и посочи Дан.
Влязохме в кабинета му. Директора седна пред нас на бюрото си, а аз и Дан седнахме на двете свободни места.
-Е момче защо си тук ? - попита той и се обърна към Дан.
-Искам да ви предам информация относно ада и плановете им. - каза Дан.

-И защо решаваш да предадеш своите ?
-Както те се отнасят с мен така ще се отнасям и аз с тях. Бях им лоялен години наред, а те ме предадоха. - Дан изрече тези думи и скръсти ръце.
-Добре, е сигурно ще искаш и да се пресъединиш към нас ? - попита го директора.
-Всъщност не очакеам да ме приемете с отворени врати, ако има с какво да се докажа ще е най-добре. - отговори му Дан.
-Разбирасе че има как. - усмихна се директорът ни.
-Ти и Натаниел ще дойдете пак тук след два дни, за да ви дам задача.
-Добре, а сега ще вървим. - казах тихо аз. Директора просто кимна и ни пусна да вървим.

-Хей, момчета какво стана ? - попита ни Крис.
-Нищо особенно. - отговорих.
-Е какво чакаме да отиваме. - каза Дан след като ме погледна и се усмихна широко.
-Да хайде! - казах и също се усмихнах.
Без да изчакаме отговор от другите Дан ни телепортира и се озовахме върху облак.
-Къде сме? - попита Мег, а в гласа ѝ се четеше страх.
Огледах мястото търсяйки старата зграда която беше единствената зграда на легендарния остров, който беше плаващ в небето затпва никой освен вече имащите легендарен дракон не могат да припарят до тук.
Замахнах към вече откритата от погледа ми зграда и всички се озовахме там.