School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

30

Всички стояхме в стаята и чакахме нашият в пълна тишина приятел да отвори очи.

-Натаниел. - чух едвам едвам от лежащото момче пред мен.

Веднага отидох до него и се заслушах защото всякъш искаше да ми каже нещо.

-Натаниел нямам много време скоро ще си отида затова ме излусшай. - каза Крис и се задавя няколко пъти по време на изречението.

-Не Крис не говори така. - започвам да го успокоявам, но той махва с ръка и ме потупва по рамото.

-Просто млъкни и слушай. За да победите в тази война и да няма повече жертви ще ви кажа тайната на трите велики демона. - казва Крис и виждам сълзите в очите му.

-Ноо...

-Това си ти Нат. Те са създадени да те пазят, но когато Луцифер смени ролята си и те смениха своята. Умръзна им да бъдат слуги на някого който дори не са виждали. Те знаят много за теб Нат, но мисля, че тази информация ти е достатъчна, а и няма какво друго да ти кажа. - казва Крис едва едва като няколко пъти се задавя или плюе кръв.

-Това беше от мен Нат съжалявам, че създавах проблеми. Победете в тази война заради мен. - казва Крис и тялото му се отпуска на мястото където лежеше, а след секунда то се превръща в пепел и изчезва.

Ставам бавно прав и навеждам глава надолу и цялата стая изчезва и отново се намираме в залата за игри, но този път настроението е много по смотано защото току-що загубихме доста близък приятел.

Отворих вратата на помещението и излязох от него исках да се махна от там това място ми носи лошо чувство вече.

Вървях по коридора докато не стигнах прозореца на етажа отворих го и се качих на него. Погледнах на долу, а след това направих крачка на пред и след това още една, но вместо да усетя твърдата земя под мен бях поет от силното тяло на Дарк.

-Не ти е времето да се самоубиваш. - каза Дарк и се засмя.

-Дали ?

-Натаниел ще те пусна ако не спреш.

-Знаеш ли горе ми е добре. - отговорих на Дарк след като забелязах че бях около 1000 метра дщнад земята.

Продължихме да летим така. Не бяхме прекарвали доста време заедно последния път беше преди много години. Фокосирах се и активирах общото зрение, а Дарк се учуди на това ми действие.

-Какво си намислил Нат. - поптиа Дарк, а след това направи лупинг.

-Слулайш ме внимателно. Знам, че само ти можеш да се издигнеш на височина на която никой друг не може. Искам да ме качиш на най високата точка на която и ти дори не можеш да летиш без друга форма.

Щом чу това драконът веднага се изстреля нагоре, а аз едва се държах на гърба му. Летеше и летеше и летеше с такава скорост, че очаквах да се запаля накрая, но уви това не стана. Щом достигнахме посоченото от мен място се изправих на гърба му. Не ми бе много лесно все пак толкова височина не е просто ей така да станеш и да си тръгнеш.

Изправих се и запчнах да вървя по въздуха, а Дарк следеше всяко едно мое движение из късо.

-Негледай мен, а гледай за врагове глупако. - казах му и се засмях.

-Да шефе. - отговори той.

Щом стигнах избраната дестинация положих ръце под стъпалата си, а там се появи бяла малка сфера която ме покриваше направих топка със бариери и ги сложих в сферата, а след това илезнах от нея и започнах да падам надолу, но тогава Дарк отново ме грабна и се спряхме във въздуха. Започнах да повтарям много различни видове заклинания.

-Бариери ?! - попита Дарк.

-Да. - отговорих му просто

-А сега моля те спукай онази сфера. -Казах му и се усмихнах глуповато.

Дарк не изчака втора покана а веднага изстрела малък и тънък лазер в червен цвят от устата си и сферата изчезна, а от нея започнаха да падат хиляди бариери.

-Падай. - казах на Дарк, а той веднага се спусна надолу

Паднахме сякаш в безтегловност няколко секунди, но изведнъж видяхме гимназията. Скочих от гърба на Дарк и казах.

-Имуртус.

И всички бариери се оголемиха и сглобиха като огромен пъзел около гимназията, а тя от своя страна започна да блести в най-различни цветове.

-Дарк виж долу. - казах му с най-глуповатата си усмивка някога, а той просто погледна на долу.

-Това каквото си мисля ли е ? - попита той ?

-Да това е най-силната бариера на този свят заедно с рефлектираща магия. - казах и най накрая ударих земята под себе си, но вместо да ме заболи усетих всякаш паднах върху хиляди пера които омекотиха "кацането" ми.

Нова глава ли как ли я написах нинам ъъъ такова мисля да убия всички герои как сте с това мое решение ??? Мммм шегувам се или пък не ее искам мнения в коментарите съжалявам за грешките пиша във 1-2 през ноща тъпа муза защо идва като ми се спи.