School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

53

Щом тя чу това видях как бузите и почервеняха. Я чакай тя да не се изчерви. О да тя се изчерви. Добре, но не знам какво ще правим цял ден. Тогава Натаниел легна пред нас на облачета, а то се вдигна още по нагоре и отиде при своите братя и сестри. Ние вече се намирахме високо в облаците, а птички летяха покрай нас. Беше толкова отпускащо и релаксиращо.

-Хайде деца време е да тренираме. - каза Натаниел и ме побутна, а след това скочи от облачето.

-А аз как трябва да сляза от тук ? - попита момичето до мен. Не изчаках и секунда и я хванах, а след това скочих на земята с нея.

-Благодаря. - каза тя.

-Моля.

Гледната точка на Натаниел

-Ей гълъбчета после ще се натискате хайде идвайте. - казах им, а след това отидох в бойната зала. След пет минутки и те дойдоха.

-Добре не ви отне един час да дойдете. - подкачих ги аз.

Лина ме погледна строго, а Дарк въобще не реагира. Имах план и той започваше бавно бавно да проработва.

-Лина до сега използвала ли си силата си ? - попитах я директно.

-Да, един път, но не искам повече.

-Защо да не искаш да не те е страх ? Да не си слаба ? Как ще се защитиш ако те нападна сега. - казах ѝ и се телепортирах зад нея.

Тя потрепна и преглътна тежко, а после се оттласна от мен и направи две крачки напред. Отново се телепортирах зад нея, но този път я хванах за ръцете и ги извих зад гърба ѝ. Знам, че беше момиче, но не можех да си простя да има има такава сила и да твърди, че не я владее. Завързах ръцете и краката ѝ, а после я оставих на земята. Тя се опита на няколко пъти да се измъкне, но не успя.

-Не е обикновено въже спокойно няма да можеш да се измъкнеш защото си слаба
И безполезна. - казах ѝ и се засмях леко.

-Пусни ме. - чух как гласът ѝ придобива леко тъжна нотка.

-Оо сега малката Лина ще плачка ли ? - попитах я нагло.

-Пусни ме. - повтори тя.

-Безполезна си няма начин да го направя. Така се отнасям с хората които са слаби и безполезни. - отново ѝ говорех, а след всяко следващо изречение гласът ми ставаше все по мрачен и строг.

Щракнах с пръст и се появиха два стола. Вдигнах завързаното момиче и го сложих на единия от тях, а после я завързах. Взех другия и седнах пред нея.

-Лина слушай ме внимателно сега. - казах ѝ и я погледнах мило. Тя кимна и ме погледна с големите си очи.

-Ти си безполезна мила да такава си и няма да се промениш. - казах ѝ и помилвах лицето ѝ с ръката ми. Тя отметна глава в страни.

-Слаба си нали ? Безполезна, слаба, глупава и наивна.

-Н-н-не съм. - едва изрече тя.

-Лъжеш ме Лина. Знам кога някой ги прави. - тя замълча и ме погледна отново.

-Но едно знам Лина харесва ти. Харесва ти да си завързана тук пред мен. Харесва ти цялото ми това държание нали Лина ? - попитах я и минах с палеца си по устните ѝ. Тя съвсем леко ги разтвори, а аз продължих да ги обикалям. След още няколко обиколки на вече стоплените ѝ и меки устни хванах брадичката ѝ и я погледнах в очите. Доближих се до лицето ѝ, а след това повдигнах главата ѝ леко нагоре. Доближих устните си до нейните.

-Искаш го нали ? Обожаваш да се държат с теб така нали ? - зададох ѝ няколко въпроса.

-Мхм. - получих като отговор от нея и то доста тихичко.

-Какво каза ?

-Да искам го. - отново каза тя, но този път по уверено.

Подминах устните ѝ и доближих своите до ухото ѝ и заговорих тихо колко е слаба безполезна и наивна.

-Пусни ме. - почти извика.

-Не. - усещах как се набира гняв в нея.

-Може би трябва да те съблека ? - попитах я и повдигнах вежда.

-Пусни мее. - вече определено го извика. Погледнах я в очите, но те не бяха вече същите бяха потъмнели и нямаше следа от стария им цвят.

-Накарай ме. - прошепнах ѝ, а след това въжетата се пръснаха и тя се изправи срещу мен. Погледна ме в очите и се телепортира зад мен. Посегна да ме удари, но аз се телепортирах зад нея и я хванах. Държах я за ръцете и ги извих зад гърба ѝ.

-Ох мила има много време докато това проработи. - казах ѝ и се засмях.

-Не ме наричай така. - отговори тя и се отскубна от мен, а след това бързо се врътна и докато се усетя летеше топка от черен огън срещу мен. Блокирах я и след това вдигнах защитно кълбо около нея за да не се нарани. Тя замахна с ръка и кълбото изчезна.

-О някой е имал сила която може да използва. - казах ѝ и се засмях.

Телепортирах се зад нея и докоснах врата ѝ, а тя заспа. Силата ѝ се успокои, а след това отново я завързах за стола за да съм сигурен, че няма да се нарани...

Иха нова глава ли май успях. Следващата скоро обещавам. И ви благодаря, че имате още интерес за книгата. Благодаря ви.