School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

17

Тя спеше на леглото ми и беше полу завита. Гледах я няколко минути когато тя помръдна и се завъртя на дясно оставяйки гърба си открит. Доближих се за да я завия, но това така и не се случи.
Вместо това се шмугнах под завивката и я прегърнах и неусетно съм запсал.

Сутринта се сабудих от слънчевите лъчи дразнещи очите ми. Обърнах се, за да видя красавицата, която би трябвало да спи до мен, но тя не беше на мястото си. Завъртях се по корем и се опитах да заспя, после щях да мисля къде е.

-Здравеййй! - чух весел глас и почуствах тежест върху гърба си.
-Мелиса, стани. - промърморих тихо аз.
-Съжалявам. - каза тя и се изправи и погледна надолу.
Станах бързо от леглото и повдигнах брадичката ѝ с палец. И слях устните ни в сладка целувка, борехме се за надмощие тя така и не отстъпваше, но накрая успях и тя се отпусна в прегръдките ми.

-Бих ти простил за тази изненада само, ако станеш моя. - казах ѝ аз.
-Какво искаш да кажеш с това ? - попита ме задъхано тя.
-Не е ли ясно ? Искам да си моя. - прошепнах в ухото ѝ тихо.
Тя ме гледаше и мълчеше, но изведнъж ме целуна.
-Да, искам разбира се. - каза тя след като се отделихме един от друг.
Прегърнах я, а след това я побутнах леко и тя падна на леглото. Сгуших се до нея и я целунах. Не знам колко време сме се гушкали, но на вън вече бе тъмно. Чу се дразнещ звук мисля, че беше звънене, Мелиса се протегна към джоба си изкара телефона, който звънеше.
-Мелиса къде си ? - едва дочух притеснения глас от другата страна на телефона.
-Спокорйно, Рин. - каза Мел
-Как да съм спокоен не си в стаята си.
-Да, Рин, защото съм в стаята на Натаниел. - каза му тя и ме погледна, а след тояа прехапа долната си устна.
-Добре давам ти 15 минути да си кажете чао и да си домъкнеш задника при нас в общата стая ясно? - чух как Рин и заповядва.
-Но защо? - попита го тя.
-Директора ни изпраща на мисия с още едно момче което не знам кое е.
-А какво имаш предвид под "ни"? - попита го Мел.
-Ох, Мелиса, имам предвид аз и ти.
-Добре де идвам до 10 минутки.
-Благодаря ти.
-За нищо. - каза тя и затвори телефона.
Погледна ме и извъртя очи.
-Съжалявам, но явно ще вървя.
-Добре, но искам да се пазиш. - казах ѝ.
-Разбира се. - отговори ми тя.
След това стана бавно от леглото ми и се запъти към вратата.
Веднага се телепортирах пред нея.
-И ще си тръгнеш без целувка ? - попитах я.
-Оу разбира се че не. - каза тя и се надигна на пръсти, защото бе по-ниска от мен и ме целуна.
Обвих ръце околу нея и я обърнах с гръб към стената. Долепих я до стената и задълбочих целувката ни. Отделих се от нея бавно, а тя уви крака околу кръста ми. Спуснах главата си леко надолу и целунах нежно врата ѝ. Чух леко изтенване от нейна страна.
-Рано е затова още, коте. - казах ѝ тихо.
И след това засмуках мястото на целувката. Първоначално го правех леко защото мислех, че ще я заболи, но след това запопнах да се отпускам и продължих. Отделих се от врата ѝ и видях, че успешно съм оставил синьо-лилавото петно на врата ѝ което целях да направя.
-Вече можеш да вървиш. - казах ѝ
-Д-да. - каза едва едва тя.
Тя отвори вратата и понечи да излезе, но тогава я хванах за ръката.
-Обичам те. - казах и тихо.
-И аз те обичам. - отговори ми тя. И се запъти към общата стая.

Гледната точка на Мел:

Влязох в общата стая и видях Рин с директора.
-Здравейте. - поздравих ги.
-Добре на време дойде. - каза Рин
-Директоре, кой ще е другия който ще е с нас ? - попитах го аз.
-Чакай, Мел, какво е това на врата ти ? - попита ме Рин.
-Кой ти го причини. - попита ме отново той.
-Ами това го направи амиии. - казах и млъкнах. Чу се отваряне на вратата докато се обърна чух нечий глас.
-Аз го направих. - каза Натаниел.
-Страхотно всички сте тук. - изтърси най-нехайно директора.
-Сега нека ви кажа защо сте тук. - продължи той.
-Искам да отидете до Адските порти и да ми донесете камъка на отмъщението, а след това и до портите на Рая като от там ми донесете перо от крила на Архангел. - каза директора и ни погледна.
-Но камъка на отмъщението не е ли в ада ? - попита го Рин.
-Да, там е затова съм аз тук. Аз ще го взема. - каза Натаниел.
-Невъзможно само S+ ранг може да влезе в Ада. - каза Рин и беше прав.
-Точно затова изпращам Натаниел. Защото той е S+ ранг. - каза директора.
-Съгласни ли сте ? - попита ни той.
-Да отговорихме и тримата в един глас.
-Радвам се, ако успеете в мисията си ви освобождавам от часове до края на учебната година.
-Лол яко. - казахме аз и Рин.
-Е имате срок до след три дни. - добави директора. И след това просто изчезна. Натаниел седна на диванчето и проговори.

Гледната точка на Натаниел:

-Е имате ли идеи за план? - поптиах ги аз.
-Не, а ти имаш ли ? - отговори ми Рин.
-Всъщност да. - добавих аз
-Аз отивам до портите на Ада и съответно влизам, а от вас очаквам да пазите отвън. Вземам камъка и се телепортирам при вас, веднага след това отиваме до Райските порти. Предизвиквам Архангел Михаил на двубой тъй като ми е длъжник и ще приеме, а през това време вие откъсвате перо от крилата му. Щом го направите ви телепортирам в училище, но

Директора няма да приеме мисията за успешна ако и тримата не сме при него. Затова ще ме изчакате да приключа битката и идвам при вас. Ясно. - казах им.
-Сър, да, сър. - козирува ми Рин и се засмя.
-Да. - каза Мел.
-Тръваме привечер. - добавих аз.
-А сега марш да се оправяте. - изрекох тези думи и вече бях в стаята.

Авторкска бележка
Адски ви благодаря че четете радвам се че грвшките ми не ви пречат съжалявам за тях :( .