School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

43

Магнус се изправи веднага щом ме видя. Само за да ми освободи място за да седна. Направих му знак с ръка да не се тревожи, а след това щракнах с пръст, а същият стол като на Магнус се появи зад мен. Седнах на него и се облегнах на зад. Мислех да поспя малко. Нуждаех се от сън.

Гледната точка на Магнус

Натаниел наистина имаше нужда от сън. Трябва да поспи малко. Да се надввам, че малката няма да го събуди веднага. Ще отида да им взема някаква храна защото мястото в хубаво, но няма кухня за жалост. Телепортирах се вкъщи и отворих хладилника за щастие имах малко останала храна. Взех я заедно с някаква напитка която беше най долу. Върнах се обратно в института и видях Натаниел който лежеше. Щракнах с пръст, а в ръцете ми се появи одеало. Взех го и завих Натаниел, а после и Мелиса.

Сложих храната на някаква маса в чинийките които току-що направих и зачаках приятелите ми да станат от сън. Клепачите ми натежаваха не трябваше да заспивам, но не успях и се онесох в съня си.

Гледната точка на Натаниел

Отворих бавно очи, о не заспал съм. Започнах да се изправям, но приятната топлина  на импровизираното ми легло ме задържа обратно на мястото ми. Огледах се и видях, че Магнус го няма, но аз и сестра ми бяхме завити, а на масата имаше две чинийки с храна. Огледах се още малко и видях Магнус който беше подпрял глава на масата и беше заспал. Не го виня с много неща ми помогна тези дни. Заслужава си съня.

Станах от "леглото" ми и отидох на последния етаж на института знаех, че нямам време за повече сън и че трябва да направя много неща. Още щом прекрачих прага на стаята и врата се затвори зад мен. Знаех,че този ден ще бъде скучен. Поне така започваше да изглежда, а какво правех. Нищо ново. Отново подпечатвах документи изпратени ми от съвета, но крайно време беше да се заема с тази ми работа. Все пак и това ми влизаше в задълженията като част от съвета. Подпечатах около незнам може би десетхиляди документа. Погледнах часовника на стената и забелязах, че часът е станал девет без десет. Ахх целият ми ден замина тук. Не чувах никакви шумове от долу. Сигурно още спяха. Е поне това е добра новина. Ето го и поредния лист, а какво е това. Молба за помощ от. Прочетох целия документ това не можеше да е реално и реших да се видя лично с подателя на документа. Събрах си бъгажа за секунда и отворих портал и ето ме и мен.