School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

20

Мисията (Спасението)

-Сега към Рая. - каза гръмогласно Дарк и се издигна във въздуха.
Пътувахме в мълчание, но това не продължи дълго.
-Рин, кога искаш да те обучавам да контролираш Яо ? - наруших тишината пръв.
-Възможно най скоро, но нека първо се освободим от училише. - каза Рин и се засмя.
-Да съгласен съм. - отговорих му.
-А всъщност къде отиваме ? - попита Мел.
-Тъй като няма как да отидем в рая ще отидем до Токио защото си спомням че една кула беше идеална за двубой, там ще повикам Архангел Михаил за да вземете перото.
-Добре. - каза Мел.
Летяхме над много градове и вече се бе мръкнало, бе толкова красиво когато погледнеш към някой град и видиш осветленията на сградите.
Навлязохме в нещо като опожарена зона всичко в нея бе в лава и имаше демони.
-К-к-какво е това ? - попита Мел.
-Това е град завладян от ада. - каза Муриел и въздъхна тежко.
-Все пак сме във война. - добави Яо.
-Не за дълго. - каза Дарк.
-Но това сега няма значение нека първо изпълним мисията си и после да мислим за войната в която всъщност сме. - казах аз.
Дарк Яо и Муриел се снижиха над града, за да можем да имаме по-голяма видимост.
-Дали има оцелели ? - попита Рин.
-Не знам. - не успях да се изкажа защото бях прекъснат от женски писък.
-Чухте ли това ? - попита Мел.
-Да! Дарк ястребово зрение. - казах бързо.
Дарк разшири зениците си и очите ни се свързаха в едно сега виждах това което и той. Дарк насочи погледа си към една леко срутена зграда и веднага се спусна към нея. Летяхме бързо когато чух гласа на Дарк в главата си.
-Аз ще вдигна падналата плоча ти изкарай момичето, а сега скачай.
Не изкачах втора покана, а директно скочих не видях колко е високо, но явно бе доста защото падах по-дълго от очакваното. Приземих се на земята и веднага се затичах към вече повдигнатата бетонена плоча, а под нея лежеше момиче.
-Помогнете ми. - едвам изрече тя и затвоти очи.
-Спокойно, тук сме само отвори очи. - казах ѝ аз.
Момичето бавно отвори очи и ме погледна, тя бе малка (на около 15 години) имаше синя коса, а лицето ѝ бе то бе ранено и неможех да го разгледам по добре.
-Имаш ли нещо счупено. - попитах я.
-Не мисля поросто бях заклещена. - каза момичето.
Отидох до нея и я поех на ръце, но в следващия момент тя припадна.
-Спокойно припадна. - каза ми Дарк.
-Сложи я на гърба ми и тръгвай към кулата в Токио аз ще я прибера. - каза Дарк. Аз само кимнах и сложих момичето върху Дарк, а той бързо излетя. И се насочи към дома
-Е нямам друг избор освен да си летя сам. - казах и се намръщих леко.
Показах крилете си и се отблъснах от земята което ми даде начална скорост замахнах веднъж после втори път и вече виждах приятелите си в небето. Те се бяха издигнали и кражаха околу мястото от което с Дарк се спуснахме надолу. Бързо отидох при тях за да им разкажа какво е станало.

-Хей приятели. - каза им
-Да. - отговориха Рин и Мел в един глас.
-С Дарк намерихме затиснато момиче и я измъкнахме.
-А всъщност къде е Дарк ? - попита ме Яо.
-Изпратих го да заведе момичето в училище Уест. - отговорих аз.
-Добре тогава нека продължим към нашата цел. - каза Муриел.
-Съгласен. - казах аз.
-И ние сме съгласни. - добавиха Яо Рин и Мел.
Издигнахме се във въздуха и бързо полетяхме напред. Не летяхме кой знае колко дълго докато не видяхме красивите светлини отново, но тези ми бяха до болка познати.

-Хей хора пристигнахме. - казах им аз.
-От къде знаеш? - попита Рин.
-Прав е това е Токио. - добави Яо.
-Мхм. - каза тихо Муриел.
Кръжахме във въздуха и търсехме кулата.
-Натаниел. - каза Муриел.
-Да, какво има ? - попитах я аз.
-Кулата, видях я. - каза тя.
-Супер нека се спускаме тогава.
След секунда вече бяхме на върха на кулата.
-Сега искам да ме чуете Рин и Мел скрийте се някъде да ви е удобно на вас, а аз ще приближа архангела максимално, за да откъснете перото.
-Добре. - казаха Мел и Рин.
Поставих ръце на земят и след това се образува бял кръг, а в него се появи триъгалник, след това той бе пресечен от квадрат и накрая върху всеки връх който се докосваше до обръча на кръга се появи звезда.

-Архангел Михаил, призовавам те за дуел за портите към рая. - извиках аз.
През небето минаха няколко светкавици и след това паднаха върху кръга. Секунда след това небето се изясни и падна тежка мъгла върху цял Токио. Нищо не се виждаше освен кръга и лека светлина която излизаше от него.
-Кой ме призова за дуел? - попита гръмогласен глас.
-Аз, Натаниел Норт последния създаден от Бог. - казах и разперих крилете си, едното беше обагрено в черно а другото бе бяло като облък.
-На какво дължа тази чест да се бия с теб Натаниел.
-Щом искаш да го наричаш чест така да е, но аз съм тук за да спечеля този двобой. - казах му аз.

Авторска бележка
Благодаря ви, че четете също искам да ви кажа че смених телефона си така че е възможно да кача няколко глави на един път и също може би ще има нова книга скороо хдд