School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

8

Тази глава и всички следващи ще се разказват от Гледната точка на Натаниел, ако някоя от тях ще е от различна гледна точка ще бъде написано преди самата глава.

Тя спеше дълбоко, затова просто взех лист и хартия и написах съобщение което гласеше :
"Мел, излизам на мисия дадена ми от директора няма да се бавя много спокойно ще се върна утре." оставих бележката на диванчето и излязох от стаята.

-Хмм, защо ли директорът иска да му доведа Алистър? - зачудих се.
-Е ще разбера като го доведа. Казах си на ум тези две неща.
Излязох от сградата на училището като внимавах някой да не ме проследи, но едва ли някой ще дойде до самите порти на Ада.
Добре така до колкото помня те са в Париж, което е на няколко часа път с кола или просто на няколко секунди с телепортация. Почудих се още малко.
Е накрая не бях избрал нито едно от двете. Все пак ми хареса идеята да летя и затова призовах един от легендарните дракони.
Тези дракони са рядкост и живеят само в въздушното пространство до легендарния остров, но след като хората убиха всички, един от тях останаха само шест чиито имена са
Муриел - дракон на водата
Лийс - дракон на земята
Зи - дракон на въздуха
Магнус - дракон на огъня
Горос - дракон на мира
Дарк - дракон на хаоса и също така моят дракон.
Вече бях близо до айфеловата кула където се намираха и портите на Ада.
Слязох от Дарк и го отпратих за да си почине, не мисля че ще водя битка, за да е с мен. Беше се стъмнило докато пристигна, да вярно Дарк е бърз, но аз не бързах. Стоях облегнат на едно дърво и наблюдавах кулата за Алистър, но него го нямаше.

-Хей, момче какво правиш тук? - чух познат глас.
Обърнах се и видях Даниел.
-Даниел! - казах и присвих очи.
-От кръв и плът или от каквото е направен един демон. - каза той и се засмя.
-Какво правиш тук?
-Мисля, че аз те попитах същото Нат.
-Не е твоя работа! - отвърнах му.
-Е добре, ам аз съм тук за да се разходя доскоча ми да стоя в Ада.
Даниел е дясната ръка на Алистър и също така моят най-добър приятел.
-Хей, Нат! - каза Даниел.
-Кажи ?
-Аз ще тръгвам искаш ли да се видим някъде? - попита ме той.
-Разбира се, задник. - отговорих му аз.
-Добре ще чакам да ме повикаш бъзльо. - и с тези си думи се изпари.
Както и очаквах Алистър се беше появил.
Не чаках дълго, за да атакувам.

Щракнах с пръст и в ръката ми се появи инджекция с отрова или по точно отрова за демони. Аз и Даниел я разработвахме преди, останаха ми малко, но все пак мога винаги да си направя още. Алистър е твърде силен за да умре от това по вероятно е просто да заспи.

Качих се на дървото, така си осигурих по точна гледка, затворих очи и се съсредоточих. Отворих ги и бях в бяла стая а Алистър.

-Какво става тук! - попита демона.
Той ме гледаше със страх, сега е в моя свят и тук аз решавам дали той ще живее или не, можех да го убия само с едно движение на ръката, но това не ми беше целта. Телепортирах се зад него и забих иглата в врата му като инжвктирах сместа в тялото му, както и очаквах той припадна. Затворих и отворих отновк очи за да излезнем от това измерение.

Аз все още стоях на дървото, а Алистър лежеше на земята в безсъзнание. Елепортирах се и го грабнах призовавайки Дарк.
-Дарк откарай ни у дома! - казах и погалих дракона по муцуната.
-Добре, Натаниел. - отвърна ми той и се изпъна показвайки цялата си дължина и красота. Навръщане бързах защото не знаех колко ще издържи "упойката".
Дарк спря пред входа на училището, а аз му дадох знак, че е свободен.
Телепортирах се директно в директорския кабинет.
-Ето ви месото Майк! - казах аз и се засмях.
-Превъзходно Натаниел, не съм очаквал друго от теб.
-Ела утре, за да получиш наградата от мисият и ранга си.
-Да, сър. - козирувах му
-Лека вечер за сега.
-Лека вечер и на теб Майк. - с тези си думи напуснах кабинета му и се насочих към стаята си.