School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

21

Мисията (Успешна?)

Архангелът се появи пред очите ми и разпери снежно белите си крила. След това изпъна рязко ръката си, а в нея се появи мечът му.
-Какво ще искаш в замяна на своята победа в тази битка ? - попита ме той.
-Твоят меч. - казах аз и се усмихнах.
-А ти стари приятельо какво ще желаеш ? - попитах го аз.
-Повече да не ме призоваваш за дуели. - отговори ми той.
-Дадено. - казах аз, а след това вече бях притиснат на земята. Мамка му забравих какъв е той.
Телепортирах се зад Архангела и го ритнах, той понече да се претарколи, но вместо това излетя леко във въздъха и се спря. Приземи се грациозно и стисна дръжката на меча си, острието заблестя и ме заслепи. Замахнах с крилете си и ги поставих като щит, лъча бе абсорбиран от бялото ми крило.
-Призовавам силата на Бог и Луцифер - извивках се силно , а след това в ръката ми се появи меч на който дръжката бе изцяло от титаниум, а острието бе от същия метал като меча на Архангела, а по точно блогословен метал. Долната част на меча бе тъмна това символизира сулата на луцифер, а горната част бе светла, което от своя страна символизира Бог. Телепортирах се зад Архангела и го ударих с дръжката на меча, а той се падна в земята. Замахнах с острието към гърлото на Архангела, но той блокира удара с ръце.
-Сега! - извиках аз.
И Мелиса изкочи от един варел и откъсна едно перо от крилата на Архангела.
-Какво става тук. - поптиа объркано той, а след това Яо и Муриел излетяха бързо с перото и с приятелите ми на гърбовете им.
-Значи така Натаниел, искал си перо от крилото ми. - каза Архангел Михаил.
-Всъщност да. - отговорих му аз, а той пусна меча си на земята и изчезна.
-Е защо просто не каза така ? - попита ме той.
-Какво ? - погледнах го очудено аз.
-Щях да ти го дам и без битка. - каза той.
-Все пак благодаря ти че ме измъкна от скуката горе и нали знаеш ела ми на гости някой път. - и с тези си думи той изчезна във въздуха, а от знака на земята нямаше и следа.
-Ах той е КРЕТЕН. - казах и се засмях.
Забих меча си в земята и веднага се озувах пред вратите на училище Уест.
Точно когато приятелите ми кацаха зад мен.
-Какво стана ? - попитаха ме те
-Приключи битката и се върнах, това стана. - отговорих им аз и се засмях.
-Е добре нека занесем камъка и перото на директора. - каза Мел.
-Които предложи той заложи. - добави Рин и се засмя.
-Съгласен съм с Рин. - казах аз.
-Добре аз ще го дам, но елате и вие с мен. - каза Мел.
-Добре тогава. - доабивих аз.
Всички влязохме през вратите на училището и вднага се насочихме към кабинета на директора. Почукахме на вратата, а тя се отвори.
-Влизайте. - каза Директора.
-Готови сме с мисията. - каза Рин
-Точно навреме така ви искам. - добави директора.
-А сега марш в час. - каза той.
-Тази няма да я бъде, каза че ще ни освободиш от часовете докрая на годината. - казах му аз.
-Да знам само ви тествах, освободени сте, а сега изчезвайте. - каза ни той и се засмя.
-Благодарим. - каза Мел и остави перото и камъка на масата му.
Излязохме от кабинета на директора.
И се събрахме един до друг
-Хора искате ли да отидем да видим момичето което спасихме ? - попитах ги аз.
-Съгласни. - казаха Рин и Мел в един глас.
-Дарк. - казах тихо аз, а дарк се появи като черно лилав дим около мен.
-Къде е момичето? - попитах Дарк.
-В Лечебницата. - каза той.
-Знам къде е следвайте ме. - каза Мел и тръгна по десния коридор. Вървяхме не много дълго и стигнахме една врата на която пишеше "Лечебница".
Рин почука и след това влезе.
Пред нас се разкри спираща дъха гледкта на огромен бял коридор със черни лаисни на таваните и подовите ъгли, коридорът бе дълъг и на всяка страна имаше по една старинна черна врата която бе номерирана с различен номер, а срещу нас се намираше нещо като малко бюро на което седеше един гаргоил.
-Какво ще желаете. - попита гаргоила.
-Днес е постъпило едно малко момиче тук, в коя стая можем да я намерим? - попитах аз.
-Роднини или приятели ли сте ? - попита отново гаргоила.
-Ние я открихме. - каза Мел.
-Стая номер 3. - каза той и заби поглед в документите на бюрото си.
Запътихме се към стая номер 3, която бе и подред 3-та в белия коридор.