School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

10

-Уау как ни телепортира всичките. каза Мегън.
-Нищо сложно просто тренировки. отговорих аз.
-Е ,Рин, готов ли си за нашия спаринг, и да попитам ще използваме ли сили в него ? - попитах бялокосоти момче.
-Ако и ти си съгласен ще използваме.
-Имаш го Рин. - казах му аз.

Рин се обърна с гръб към мен и приклекна, а тениската му се разкъса и от гърба му се показаха две бели и красиви ангелски крила.
-Добре, с крила интересно е нека и аз да се превърна.
Напрявих тре крачки назад и се фокосирах, очите ми станаха черни, а от гърба ми се появиха чифт криле едното бяло а другото черно, а тялото ми се покри с броня от чиста енергия.

-Каква е тази сила ? - попита Мегън.
-Хахахаха. - чух познат смях, това беше
Даниел.
-Кой пък си ти ? - попита го Рин
-Не ми дръж такъв тон, детенце. - Каза му Дан като почти се извика.
-Ей ,Дан, какво търсиш тук подяволите ? - попитах го аз и върнах нормалната си форма.
-Търся един приятел и мисля че знаеш кой е рангчо S+ ! - той търсеше Алистър.
-Който и да търсиш той не е тук.
-Добре, по спокойно. - каза Дан и се телепортира пред мен.
-Защо показваше силата си пред тези деца ? - попита ме Дан.
-Е от години не съм си вадел крилете исках да се проветрят малко. - казах и се засмях.
-Да добре, а аз мислех че ще правите спаринг. - каза Дан и се засмя.
-Всъщност да това ще правим. - каза му Рин.
-Ей, дребен не се мисли за много силен.
-Нека видим кой е по-силен. - каза му Рин.

Дан призова легендарния си дракон който се казва Суй.
-Суй, леден вятър. - провикна се Дан.
Драконът излетя назад и замахна с крилете си образувайки вятър от ледени късове.
Рин блокира удара с крилата си, но те замръзнаха, той изпъна раката си надолу и около нея се появи бяла светлина. Която се превърна в ръкавица от титан с нея той замахна към Дан и пропусна.
-Пропусна. - каза Дан.
-Дали ? - попита го Рин
Следата от удара се превърна в ярка светлина и експлодира.
Дан падна на земята и се претърколи .
-Еха, това е интересно. - каза Дан като изтупа прахта от себе си.
-Ще видиш още спокойно.
Суй се завъртя и хвърли ледени късове към Мелиса. Погледнах ги и те се разтопиха в движение.
-Дан, укроти си гарвана или аз ще го направя. - казах му и посочих Суй.
-Нека видим това Натаниел! - презизвика ме Суй.
Телепортирах се зад него и го наръгах в гърба. Суй изрева и се сви на две на земята. Повдигнах ръка и фокосирах цялата му енергия срещу него, тя излезе от тялото му и запопна да се оформя като топка във въздуха след като се оформи просто се изтреля към лежащия безсилен дракон и го превърна в прах, която излетя във въздуха.

-Уби ли го? - попита ме Мел.
-Не разбира се това е легендарен дракон те могат да бъдат убити само от друг такъв. - казах на Мел.

Не забелязах кога дан беше сформирал топка от черна енергия над ръката си, а тя беше насочена към Рин.

-Рин махни се от там. - извика се едно от момичетата май беше Мегън.
Лъча от тъмна енергия вече летеше към него, но тогава Крис го избута със скороста си и двамата паднаха на земята. Лъча просто се изпари.

-Дан първо и последно предупреждение! ПРЕСТАНИ! - казах извиквайки последната дума.
-Или какво ? Какво ще направиш Нат. - попита ме ядосано той.
Това беше не ми се слушаше повече от този идиот. Приклекнах и крилата отново се появиха на гърба ми, а бронята се появи върху мен.
След секунда Дан лежеше на земята а аз бях над него с меч направен изцяло от кръв на демон, която е смъртоностна за друг демон.
-Или ще те убия. - казах му спокойно и се усмихнах, а Алистър не е тук и няюа да разбереш къде е.

-Не ми пука за този! - да върви в Ада там му е мястото, дойдох да помоля нещо директорът ви. - каза Дан
-Аха. - отговорих и кротко станах от лежащия ми приятел.
-А защо не каза по рано? - попитах го а от бронята, крилата и меча ми нямаше и следа.
-Съжалявам! - каза Дан и се обърна към приятелите ми.
-Приема се. - отговори Рин
Дан дойде до мен и ме удари по рамото.
-За какво беше това пък ? - попитах го аз.
-Не наричай Суй гарван. - каза той и се нацупи.
Всички се засмяхме.
-Е, нека те заведем при директора. - предложих аз.
Всички излязохме от бойната зала и се запътихме към кабинета на директора.

Съжалявам за грешките.