School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

52

-Добре. - каза тя просто, а след това се разделихме. Аз отидох в стаята си, а тя избра някоя на свободен принцип.

След като влязох в кабинета си разбрах колко мръсно е тук. Всичко беше прашясало. Бях използвал заклинание за да се запази всичко в института, но забравих да защитя моята стая.  Разбира се как щях да изчистя това сега. Нямаше магия за почистване, а не виждах метли в стаята.

-Натаниел чистачката идва на помощ. - казах си тихичко и щракнах с пръст, а в лявата ми ръка се появи метла и в дясната лопата и се захванах да чистя. След мъчителни тридесет минути осъзнах, че е твърде прашясало и отворих вратата за да се проветри. И седнах на стола си за да си почина.

-Сега какво чистиш, а ? - попита ме Дарк.

-Имам ли избор дори леглото си не виждах от прах и паяжини. - отговорих му.

-Е, че ти легло нямаш.

-А да вярно. - казах му и се засмях.

-Майко мила колко имаш още.

-Е ще го изчистим двамата.

-Добре. - каза Дарк и се усмихна.

След малко караници кой какво да чисти се захванахме за работа. Той пое пода и го излъска, а аз се заех с тавана. Махнах всички паяжини и висчко и до още едва час всичко беше перфектно чисто.

-Виждаш ли какво ме караш да правя ? До преди няколко дни гледахме всичко отгоре, а сега ме караш да чистя. - каза Дарк оплаквайки се.

-Стига си мрънкал бебе такова. - казах му и се засмях.

-Добре, добре. - отговори той и погледна на долу.

-А сега какво ще правим ? - попита Дарк отново.

-Аз мисля да поспя, а за теб имам план. Защо не отидеш да патрулираш. Знам, че е спокойно, но старите навици си остават. - отговорих му.

-Да да познавам те. Е добре така да е. Ти си лягай, а аз ще отида да пообиколя малко.

-Добре. - казах, а той излезе и затвори вратата.

Видях един празен ъгъл точно до стола който беше зад бюрото ми. Протегнах пръст към мястото, а след секунда там се появи легло.  Ето това ми трябваше доста отдавна. Легнах на мекото легълце и се завих с завивката си секунда след това потънах в така желаният сън за мен.

Гледната точка на Дарк

Излазох от стаята на Натаниел и се насочих надолу по стълбите. Минах покрай жилищните стаи, но не чух нищо. Продължих да вървя докато не стигнах до вратата за излизане. Отворих я и излязох да се разкарам малко. Обиколих всички скрити места на института и проверих всяка защита, но изглеждаше спокойно. Затова вдигнах ръка във въздуха, а под мен се появи малко облаче и то ме вдигна на няколко метра от  земята. Облегнах се назад и започнах да гледам изгрева на слънцето.

-Хей ти какво правиш там ? - чух изведнъж глас из зад гърба ми. Обърнах се рязко и видях момичето което Нат доведе да стои на земята и да гледа лоши в моя посока.

-Какво мислиш, че правя ? Летя си. - отговорих ѝ саркастично.

-Не се прави на забавен. - едва дочух това от нея, а след това и някакъв опит за заклинание и изведнъж малка топка от черна материя летеше към мен.

-Бавно. - казах ѝ след, като вече бях избегнал топката и бях зад нея държейки я за едната ръка и съвсем леко подпирайки брадичката ѝ.

-К-к-какво ще правиш с мен ? - попита момичето доста оплашена.

-Ще се позабавлявам. - отговорих ѝ, а след това отново облака се появи и ни повдигна във въздуха. Отново се облегнах назад и започнах да гледам.

-Не мърдай, че ако паднеш ще ме мързи да те вдигна. - казах ѝ и замълчах, а от нейна страна получих кимане.

Доста време стояхме така докато не видяхме изгрева. Признавам си не беше чак толкова лоша компания. Изгревът вече. Беше на небето, а ние все още стояхме и го гледахме.

-Какво правите влюбени гълъбчета ? - попита някой шепнейки.

-Оле Натаниел изкара ми ангелите. - каза момичето до мен.

-Нат идиот просто си гледахме слънцето, а ти наспа ли се ? - попитах го.

-Може да се каже. Е как е защитата ? - попита ме той.

-Проверих всичко е на мястото си. - отговорих му.

-Добре днес е свободен ден. Правете каквото си искате двамцата гълъбчета, а аз ще си почивам, но от утре трябва да я научим да владее магията си. - каза Нат и посочи момичето до мен.

Щом тя чу това видях как бузите и почервеняха. Я чакай тя да не се изчерви. О да тя се изчерви. Добре, но не знам какво ще правим цял ден. Тогава Натаниел легна пред нас на облачета, а то се вдигна още по нагоре и отиде при своите братя и сестри. Ние вече се намирахме високо в облаците, а птички летяха покрай нас. Беше толкова отпускащо и релаксиращо.

700+ думи. Вярно не е 1000+, но съм сигурен, че ако е твърде много малко от вас биха я прочели, но все пак се опитвам. Другата глава може би ще е малко по интересна. 😂