31

229 18 0
                                    

-НАТАНИЕЛ какво мислиш, че правиш да се самоубиеше ли искаше ? - извика някой е явно беше този който бе сложил перат.

-Защо всички започнаха да ми говорят за самоубийства ? - попитах фигурата пред мен и се почесох зад врата, а Дарк се прибра в тялото ми през това време.

Огледах се и видях, че двора беше пълен с ученици явно всички бяха тук, огледах се и видях Рин, Мегън, Алисън, Итън и Мелиса. Всички те стояха досущ като другите и гледаха в небесата. Повдигнах глава и видях какво толкова гледаха цветовете на бариерите бяха толкова различни, че надали някой е виждал такава красота не бих преовиличил ако кажа, че е по грасиво от Северното сияние, цветовете бяха същите, но в пъти по-наситени и някак по-силни.

-Красиво е!!
-Невероятно.
-Уао.

И много други се чуваха от хората наоколо.

Подминах всички и влязох в гимназията и веднага заминах в стаята си, а след това щракнах с пръст и бронята ми се появи на тялото ми, а след секунда усетих огромен и силен трус.

-Заметресение ? - попитах се сам на глас.

Не си отговорих защото щеше да е странно и седнах на леглото. Поставих ръката си във въздуха, а после минах с другата по нея, а между двете ми ръце се появи огромен меч. Взех го и го прибрах зад гърба си.

На вратата ми се почука. Приближих се до нея и я отворих, а от там се появи Итън. Той направи крачка напред и влезе в стаята ми и изведнъж всичко стана черно. Усетих как тялото ми се отпуска.

Гледната точка на Рин

Научих ново умение за невидимост доста време се упражнявах трябва да го покажа на Натаниел. Веднага излязох от бойната зала и се запътих към стаята му. Щом се качих в коридора видях, че Итън е пред вратата му. Използвай способността си и се доближих до вратата, а след това надникнах вътре, а гледката ме изуми. Итън заби някаква спринцовка в Нат, а той припадна въпреки че бе покрит с някаква броня. Итън го метна на рамото си и скочи през прозореца. Извадих крилете си, а незнайно как все още бях невидим и веднага скочих през прозореца огледах се но не виждах Итън. Вдигнах се нагоре и продължих да летя напред докато не навлязах в гората. Опитвах се да усетя Нат и май успях. Започнах да летя към тази посока. Докато не излезнах на едно огромно поле и там видях как Итън вкарва Натаниел в някакъв портал. Без да се замисля веднага се шмугнах в портала. Останах невероятно шашнат това беше демонската земя поне по описанията в книгите тя изглеждаше така, но какво Итън прави тук. Започнах да се чудя докато ги следих. Летях доста време, но всякаш получавах енергия от некъде и всъщност беше така получавах я от на Нат бронята и преди усещах това чувство. Значи той е добре щом получавам енергия. Изведнъж Натаниел и Итън се спряха пред огромна врата. Стояха няколко секунди и врата се отвори. Не изчаках да преминат и се шмугнах вътре и тогава видях как трите велики демона отиват да посрещнат Итън.

-Носиш ли пратката ? - попитаха те.

-И още как. - каза Итън, но не беше никак весел.

-А в безсъзнание ли е ? - попита другия демон.

-Това зависи само от вашата отрова. - отговори им Итън и постави Нат на земята като потупа гърба му, което беше доста странно.

-Много добре. - каза и последния демон и пое Нат под ръка.

Вратата започна да се затваря, а Итън си тръгна. Ах този двуличник ще го убия. Казах си на ум, но сега нямах време за това трябва да проследя къде водят Нат.

Летях дълго време след тези негодници, но накрая стигнахме до някаква сграда. Те отвориха вратата и бутнаха Натаниел вътре. Не беше нещо особенно, а просто двуметрова  циментена постройка с решетки. Приличаше на малка килия.

Огледах се около себе си. И видях едно леко изгоряло дърво. Добре де може би ми трябваше малко почивка. Излятях до короната на дървото. Поне тя бе все още зеленикава. Та това бе единственото по различен цвят нещо тук. Та това е първото дърво тук, но не ми се мислише много, а просто легнах на един клон. И спрях всякакъв вид сила за да си отпочина. Е поне тук имах доста добра гледка към "Домът" на Натаниел. Знаех че не бе правилно да го наричам така но това си бе вярно. Явно той ще остане тук за дълго. Защото след като го заключиха си тръгнаха по пътя по който дойдоха. Трябваше да му помогна някак, но как ? ...

Уха мм Нат май май няма да го има вече :(  или пък не ? хдд.

School For Creatures (COMPLETED) - Училище за СъзданияOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz