School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

4

Останахме да тренирахме до късно.
-Хей, хора мисля да тръгвам. - каза Али.
-И ние също ще тръгваме. - отвърнаха и Мег, Крис и Рин.
-Ами ти, Мел? - попитаха ме и четеримата.
-Не, аз ще остана още.
-Е както решиш до утре.
-До утре. - казах им и взех ножа, който бе забит в земята.
Започнах да целя мишената като доста пъти оцелвах центъра, след половин час упражняване реших да си почина.
Тогава видях Директора да влиза в залата и се насочи право към непознатия, който ме спаси от змията.
Доближих се максимално до тях и започнах да удрям другата боксува круша до тях като симулирах, че тренирам.

-Чух че си искал да отвориш заключената врата. - каза директорът, а в думите му се четеше лека нотка на присмех.
-Да, искам да тествам една от най-силните ви защити. - отговори загадъчната фигура.
-Е отвори я сам тогава, защото аз нямам ключ. - отново се заяде директора.
-Добре, щом искаш така да бъде.
Мистериозното момче отиде до вратата и подпря дланта си на нея, не се чу нищо, но след секунда вратата се отвори.
С директора зяпнахме.
-Но как го направи Натаниел? - попита го директорът.
Натаниел, т-това е новия ученик.
-Това няма значение, сега искам да тествам това сладурче. - отвърна новия като се приближи към една празна кука, а зад него левитираше легендарната боксува круша (с милион бариери, или поне така я наричахме ние децата).
-Натаниел, какво си наумил? - попита го директорът някак объркано.
-Казах ви ще тествам колко е устойчива.
Той закачи крушата на куката и се приготви за удар, замахна и я удари.
Вдигна се пушък, който директора бързо премахна и тогава видяхме.
Крушата беше разцепена на две сякаш е била разрязана, но в средата на двете половини си личеше отпечатъка на юмрука на Натаниел.

-Но как го направи? - попита изумения директор.
-Хах - каза новия и се премести на старото си място до мен, започвайки отново да налага друга боксовата круша.

Директорът излезе.

-Хей а-аз съм Мелиса, момичето което спаси от змията. - проговорих аз с леко притаен глас.
-Да, знам. - отвърна новия.
-Аз съм Натаниел Норт.
-Приятно ми е Натаниел. - казах и се усмихнах глуповато.
Той беше средно висок около метър и седемдесет имаше пъстри очи, а косата му беше цялата в ньоанс на лилавото.
-На мен също ми е приятно Мелиса, или да те наричам дъщерята на директора? - Натаниел ме извади от мислите ми с тези си думи.
-Но от къде знаеш? - попитах го аз.
-Просто знам ! - отвърна ми той и се приближи до мен.
Преглътнах шумно и той явно го забеляза.
-Спокойно, не хапя. - каза Нат и се усмихна.
Вече бяхме на няколко сантиметри един от друг, когато...