School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

15

Хора, така като току що се свързахте с драконите си искате ли да рискувате да преминете през бариерите на Уест, възможно е да се нараните? - попитах ги докато бях яхнал Дарк.
-Спокойно, мамо ние ще поемем тежеста от бариерата. - Каза Горос и подаде опашката си на Крис, а той от своя страна я удари все едно е ръка която си чака поздрава.
-Добре тогава, бях длъжен да го кажа да мяма изненадани после.
-Дарк, искам да съм до Муриел. - казах на Дарк чрез телепатия.
Той ми кимна и се доближи до нея, а момичето на гърба ѝ спеше.
-Муриел, може ли ? - попитах я и посочих гърба й (тя завъртя глава си в съгласие). Прехвърлих се на гърба ѝ.
Гледах спящата Мелиса, но не знам какво ми стана и реших да я целуна. Слях устните ни в едно, тя се събуди, но не последва очакваната от мен реакция и задълбочи целувката ни.
Отделихме се един от друг.
-Мел, искаш ли да полетим малко само двамата ? - попитах я, като я прегърнах.
-Да, защо не. - каза тя и отвърна на прегръдката ми.
Погледнах Дарк всякаш исках разрешение и той кимна с глава. Крилете се появиха на гърба ми и поех Мелиса в ръцете си и скочих от гърба на Муриел, а тя се обви около тялото на Дарк (това беше начина на драконите да покажат любовта си един към друг).

-Мел, наближаваме Уест. - информирах я, но не забелязах че тя спи.
-Мхм. - каза тя и разтри сънено очи.
Издигнах се нагоре и се спрях до Дан.
-Дан, аз ще се телепортирам за да оставя Мел защото и се спи. - Чакаме се в фоаето.
-Добре, Нат. - каза дан и ми помаха.
Телепортирах ни в фоаето и заизкачвах стълбището като все още носех Мел. Завих по мъжкия коридор и стигнах до стаята ми, влязох вътре и поставих Мел на леглото. Взех одеало и го положих над нея. Взех поредната бележка и написах на нея следните неща :
Мелиса, знам че ти се спи ако не съм тук като се събудиш, не ме търси с Дан съм.
Слязох в фоаето и видях дан да седи на един от диваните.
-Ще си седиш ли или ще ходим на мисията? - казах му аз.
-А, ти ще се натискаш ли с Мелиса или ще изпълняваш мисии ? - попита ме и стана от диванчето като дойде до мен.
-Остави тази тема сега и да отиваме при директора. - казах му и се засмях.
-Добре, хайде. - каза Дан.
Почукахме на вратата на директора и чухме едно глухо -Да, за отговор.
Бутнах вратата и влязох вътре.
Директорът избута стола си назад и се изправи. Завъртя се на пети и се обърна към рафта където държеше книгите си. Направи кръг в въздуха с ръката си и рафта изчезна, а зад него се появи огромна врата. Директора постави длан на нея и тогава тя се отоври, а пред нас се откри гледката на...