School For Creatures (COMPLETED) - Училище за Създания

26

Здравейте, ммда това е нова глава... И аз не зная как я качвам, но уви ето я таа книгата не е умряла... Е все още не училището наближава, а музата му се връща именно тогава може да ви се струва странно, но е така. Та ще има нови глави съвсем скоро. Приятно четене. "Съжалявам, че е кратка".

....След като Итън помогна на Крис да се изправи се доближи до мен. И ме издърпа на страни.
-Какво правиш. - казах аз, но той веднага сложи ръка на устата ми.
-Шшш тихо. Нали не искаш да ни чуе.
-Кой? Какво да чуе. - започнах да задавам въпрос след въпрос.
-Твоят приятел Крис. Не виждаш ли промяната в него ? - попита ме той като продължаваше да шепне.
-Всъшност като го каза, да струва ми се някак различен.
-Някак обладан. - каза той.

Отдръпнах се от новодошлия върколак и се насочих към Крис.
Очите ми веднага се промениха в пурпорен цвят което означава че върху Крис въздейства някакъв тип магия. Дарк се появи между мен и Крис.

-Нат очите ти. - каза той в ума ми.
-Знам Дарк спокойно. - отговорих му и стиснах очите си, а техния цвят се върна на нормален.
Дарк се оттегли и ми позволи да продължа да вървя към Крис.

-Хей Крис. - казах когато стигнах приятеля си и го хванах за рамото, а веднага след това го съборих на земята и вдигнах ръка във въздуха, а от земята се появиха вериги които обхванаха ръцете и краката му.

-Какво си направил на приятеля ми. - изрекох с гласа на Дарк.
-О скъпи ми Натаниел значи най-накрая видя истината.
-Е Натаниел той е мъртъв и то доста отдавна.
-Невъзможно. Къде е той къде. - продължих да викам, а нещото пред мен просто се превърна в зелено син дим и изчезна.

Почувствах нечия ръка на рамото си.

-Нат, Нат, Нат. - чувах гласове викащи ме, но бяха твърде дълеч. Тялото ми се отпускаше докато не усетих студения под до тялото ми.
Опитвах се да задържа очите си още един миг отворени но не успях.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ИТЪН

-Какво му стана. - каза едно момче което се приближи към мен, а от гърба му се появиха чифт снежно бели криле.
-Не зная просто падна на земята.

Момчето се опита да съживи приятеля си, но той не бе мъртв.

-Отдръпни се. - изрекох и се доближих до тялото на земята.

След секунда усетих как преминах във вълчата си форма. Завъртях се около лежащото момче и легнах до него. Като така успях да спечеля билет до неговата ситуация. След секунда аз вече се намирах в главата му.

-Натаниел, Натаниел - крещях с все сила. Докато не ме обви черен облак, а срещу мен се появи Натаниел.

-Итън не трябваше да идваш тук. - каза ми той.
-Нат стига приятеля ти е мъртъв не можеш да си го върнеш нека не губим разсъдъка си в такива моменти до колкото знам ви чака война.

Очите на момчето пред мен станаха чисто черни и докато се осъзная вече бях отново в тялото си, но не във вълче форма, а отново като човек. Огледах се и видях Алисън която беше до мен и онова момче с крилата което стоеше до Натаниел и му помагаше да се изправи.
Как излязох от главата му и как подяволите се върнах в моето тяло ? Зададох си няколко въпроса на ум.

-Аз го направих. - получих отговор досущ на шепот в главата си.
Вдигнах очи от пода и видях, че Нат ме гледаше и се усмихна за миг.
Това момче имаше повече сила от колкото предполагах.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА НАТАНИЕЛ

-Добре Рин вече може да ме пуснеш. - казах му и се отблъснах от него.

-Нищо не се е променило. Все още очакваме удър и се готвим за война така че не е време за омекне. Ставайте и тренирайте.

Не бях осъзнал че цялото помещение беше пълно с всякакви същества.

-Нека така да бъде. Чух те го. - каза Итън като се изправи и се обърна срещу всички тях.
-Това е войната, някой ще падне, но трябва веднага да стане. Сега заминавайте да се обучавате. Защото скоро ще е първата ни битка усещам го. - каза Итън.

-Нат. - чух гласа на Рин, който ме викаше.
-Да. - отговорих тих.
-Ммм този Итън, можем ли да му вярваме. - попита ме той шепнейки.

-Нека разберем Рин, нека разберем. - казах му и се усмихнах гледайки в посоката на Итън.

Следва продължение...