Свят на една война, свят на унищожение, свят на смърт.
Могат ли всички да оцелеят тук? В свят, който изчезва.
Има ли надежда за тях, надежда за спасение ?
Надеждата им е новото поколение.
То се обучава за да прекрати войната.
За да доведе до мир, в...
-Норт постарай се повече в потдържането на баланса дете изравних всичко, но вече от теб зависи. - каза гласът и изчезна вече окончателно. Какво ли искаше да каже. Не нямам време да мисля отворих бутилката и излях душата в купичката от аматист, а тя бавно започна да се върти образувайки водовъртеж. Сложих ръце отгоре на купата, а душата бавно се разтвори и излезе от нея издигайки се във въздуха.
Седнах на земята запретнах ръкави, а робата ми бавно се скъси затворих очите си и започнах да си представям без абсолютно никакъв план в главата ми излезе изображение на момиче на около 17 години висока около 170 сантиметра с червена коса светло синьо оцветяване на външната част на ириса премесено с лилаво оранжев цвят който се беше пръснал като балон навсякъде по ириса, а средата на ириса бе черен биеш леко към червено. Бледа, но не твърде много кожа, малки, но сладки устни нежно и изваено лице лека усмивка и блястяшо бели зъби финно, но красиво тяло. Перфектната картина, но нямах време за това трябваше да се заемам за работа, но изведнъж силен лъч се появи пред очите ми и аз бързо ги отворих и какво да видя гледката в главата ми стоеше пред мен, явно и душата я е удобрила, защото видях как веднага се слива с тялото всичко стана за миг дори не разбрах кога съм създал човек. Беше толкова красива заплеснах се беше невероятно прекрасна перфектна идеална. Изведнъж усетих нежна ръка да докосва бузата на лицето ми. Поклатих глава бързо в опит да се върна в реалния свят, но беше почти невъзможно, но благодарение на студената ръка на момичето пред мен успях да се съвзема, то стоеше и ме гледаше чакаше бях забравил какво чакаше?... Как какво трябваше да и дам име за да започне живота си, но какво име да и измисля мен не ме бива в тези неща аз не мога да именувам.
-Твоето име ще бъде Талия. - щом казах това момичето пред мен кимна, а очите и станаха изцяло сини.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ето как изглежда вече Талия.
-Талия как се чувстваш? - попитах я.
-Трудно ще свикна с тялото Натаниел.
-Знаеш името ми? - попитах очудено аз.
-Да все пак ти спаси душата ми от проклятието в което бях, а моята душа когато беше чиста принадлежеше на чистокръвна жена от рода на Аирийците.
-Аирийците чакай това не бяха ли най умелите и силни асасини в този свят?
-Да. - каза тихо момичето и кимна усмивайки се.
-Нямаха ли някакъв странен ритуал? - попитах аз, а момичето просто наклони глава и се усмихна доближи се до мен и взе ръката ми сложи я върху сърцето си.
-Усещаш ли как бие. То бие заради теб и единствено само за теб. - каза тя а след това ръката ми влезе през кожата ѝ и докоснах душата ѝ.
-Усещаш ли я как вибрира как трепери колко е топла. Тя е такава заради теб. Не само тялото ми е твое, но и душата ми е твоя Натаниел. - каза тя и пусна ръката ми, а тя бавно излезе от тялото ѝ и остана до сърцето ѝ усещайки го как тупти.
-Вече съм твоя Натаниел ти ме създаде, но аз избирам чия да съм. Бях от Аирийците, но вече съм Твоя Натаниел Норт. - каза момичето.
-Ти не си предмет Талия ти си живо същество като всички нас. Затова името ти от сега нататък ще бъде Талия Аий Норт.
-Така ще си част от двата клана и единствената в историята на този свят с три имена...
2 глави за един ден айде стига толкова от мен ще се видим догодина (шегувам се разбира се ще я завърша скоро обещавам).
